Статия във вестник "Про и анти", брой 50 (933) 18-23 декември 2009 г., стр. 8-9

Новият институт

За нуждата от лустрация и радикална промяна в БАН,

особено в т.н. хуманитарни институти

Красимир Кабакчиев, дфн

            Всеизвестен факт е, че БАН е последният бастион на комунистите в България! Едва ли трябва да се изброяват всички комунистически идеолози, които и досега работят в БАН, ето само няколко имена: Лилов, член на Политбюро, Михайлов – секретар на ЦК на БКП; Проданов, отричащ мащабите на зверствата на сталинизма (за аналогично деяние – отричане или поставяне под съмнение на Холокоста, в Западна Европа се отива в затвора), Мръчков, главен прокурор по времето на “възродителния процес”. През последните дни обект на специално внимание е проведеният “международен одит” на БАН. Прокламиран от управата на БАН като “външен” и “независим”, всъщност той е направен от една организация, наречена Европейска научна фондация, в която членува самата БАН! С други думи оценката е извършена в режим на драстичен конфликт на интереси – и по тази причина следва да се самосезират прокуратурата и съответна комисия за конфликт на интереси!

            Този одит на академията между другото целеше изцяло на заден план за пореден път да остане ОГРОМНИЯТ ПРОБЛЕМ С ПЕРСОНАЛНИТЕ АТЕСТАЦИИ! Както е широко известно, персоналните атестации в БАН – и не само в БАН, са напълно порочни. Причините са разнообразни, основните са нормативни. Липсват – тъй като умишлено изобщо не са издадени при флагрантно показване на закона, два фундаментални нормативни акта, на които следва да се основава атестирането на научноизследователската дейност на всеки учен. Единият е “критерии и методика за оценка на научноизследователската дейност” по чл. 58 от Устава на БАН. Другият е правилник за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания.

            Във връзка с това положение – или по-скоро невероятно тотално беззаконие, нека да разгледаме положението в един конкретен институт в БАН. Безспорно “лице” на един научен институт следва да бъде неговият директор. Кой е директор днес на Института за български език при БАН! Това е лицето Райнов! Дълги години до 1989 г. това лице, което е притежател на диплом за “българска филология”, работи в така наречената Лаборатория за изследване на мозъка при БАН, и в нея се сдобива с научната степен “доктор на науките”. На кои науки? Филологическите? Не! Лицето Райнов е притежател на научната степен “доктор на БИОЛОГИЧЕСКИТЕ науки”!

            След краха на комунизма, някъде около 1990-1991 г., това “научно звено при БАН” – “Лаборатория за изследване на мозъка”, в което Райнов работи и в което става “доктор на биологическите науки”, е закрито! Защо? Нима в БАН не бива да има Лаборатория за изследване на мозъка? Решението е взето от управата на БАН! То е с мотиви: НАУЧНА БЕЗПЕРСПЕКТИВНОСТ! В обращение в БАН е твърдението, че така наричащата се Лаборатория за изследване на мозъка при БАН, съществувала до 1989 г., всъщност не е била нищо друго, освен едно помощно звено за поддържане мумията на масовия българоубиец Георги Димитров – един напълно деградирал индивид, известен още като Гошо Тарабата, пряко виновен за смъртта на десетки хиляди убити без съд и присъда българи в комунистическите репресии след 09.09.1944 г., както и за стотиците изпратени българи в ГУЛаг, голяма част от които умират или са избити в този най-мащабен ад в модерната история на човечеството! Лично аз, авторът на тези редове, не мога да се подпиша под твърдението за функциите на “лабораторията”, но е очевидно, че решението за научната безперспективност се е базирало на някакъв специфичен факт, който и досега не е публично достояние!

            Но въпреки закриването на “научната” Лаборатория за изследване на мозъка през 1990 г., “закрито” ли е лицето Райнов? Не! Изобщо не! В началото на 1990-те г. този “доктор на биологическите науки” е “преместен”. Къде? От научно безперспективната лаборатория за изследване на мозъка в някой от институтите по биология? Не! Райнов е преместен в Института за български език при БАН! Защо там? Не е известно! Преместването става с тайно решение на управата на БАН. А дали в мотивите за решението - ако изобщо има такива, е записано нещо от рода на “поради особена научна ПЕРСПЕКТИВНОСТ на лицето Райнов”? И това не се знае!

            В годините след 2002 г., когато авторът на тези редове вече е изгонен от Института за български език при БАН, и когато лицето Райнов се сдобива с поста директор на института, институтът е кръстен на името на отявления сталинист Любомир Андрейчин. Актът на кръщаването попада в изключително грубо противоречие с Конституцията и законодателството на Република България и конкретно на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен! Не може един държавен институт, издържан от джоба на данъкоплатеца, да бъде кръщаван в една цивилизована и правова държава на името на отявлен сталинист! Относно сталиниста Андрейчин – ето част от неговата “научна концептуална база”:

“Борбата за по-висока езикова култура е първостепенна национална задача в живота на социалистическото общество. Тъкмо в условията на социа­листическото общество може да бъде най-добре схваната нуждата от такава борба [...] В труда на Й.В.Сталин “Марксизмът и въпросите на езикознанието” беше направено принципно разграничение между речникова­та и граматическата страна на езика. По този начин речниковият състав на езика беше осветлен ясно, както никога досега откъм своята роля и спе­цифика в строежа на езика [...] Даденото от Сталин теоретическо изясня­ване на речниковата страна на езика ще допринесе несъмнено и за изяснява­не на редица важни практически въпроси на езиковата култура. Сега пред езикознанието и пред методиката на езиковото обучение стои задача с огромна важност – да се открият върху основата на сталинското езико­знание пътища и средства за по-конкретна и плодоносна работа при усвоя­ването на речниковия материал.”

Този цитат на Андрейчин е от статията ми “Такова беше, и е, времето – лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда” (публикувана в сборника 10 години промяна в Източна Европа. София, 1999: Издателство “Буллекс”.).

            Но да се върнем на проблема с днешния директор на Института за български език. Това, което решително издава неговия интелектуален, ментален и морален капацитет, е видно от вече цитираната статия. Друг цитат от нея:

“В съчинението си, озаглавено “Мозък – език – съзнание” (София, 1989: БАН) Васил Райнов заявява: “Класиците на марксистката философия задълбочено и последователно са разработили въпросите [...] на човешкото съзнание” (Райнов 1989: 8-9). Първите десетина страници на произведение­то на Райнов подробно разглеждат приносите на Карл Маркс и Фридрих Енгелс – но не, примерно, в описанието на капитализма през XIX век, а в изследването на мозъка, езика и съзнанието. Освен “приносите на Маркс и Енгелс” и на техните съветски последователи, значителна част в съчине­нието заемат и определени български постижения. Оказва се, че за разби­рането на мозъчната дейност особено са допринесли Тодор Павлов и Людмила Живкова – на “съображенията” на Живкова е посветена цяла страница (от общо стотината) на цитираното съчинение на Райнов.”

При положение че лицето на един институт по езикознание при БАН е този “доктор на биологическите науки”, следва всеки да може да си направи извод какво представлява останалият научен персонал на така наречения Институт за български език при БАН!

            Разбира се, в този институт работят и отделни съвестни и добре подготвени специалисти. Те, обаче, по мое мнение, са не повече от около 10-15% от научния състав на института. Според мен толкова в проценти са и хората, които би следвало да останат на работа при една радикална кадрова промяна в него. Останалите трябва да бъдат уволнени след атестация. След внимателна експертна преценка би трябвало да се определи и броят на учените, които следва да работят в бъдещия институт на мястото на досегашния Институт за български език. А, разбира се, името “Професор Любомир Андрейчин” на този институт трябва да отпадне като незаконно и противоконституционно – по изказаните вече съображения. Би било редно и останалата част от името на института да бъде променено – защото самите изследвания в такъв институт трябва да имат по-различен характер. В БАН би следвало да има преди всичко институт по общо езикознание, като българският език трябва да бъде техен основен фокус, на базата на модерните постижения на езикознанието – които нямат нищо общо с разбиранията на огромното мнозинство работещи сега в този институт. Равнището на разбиранията на тези лица е равнището на сталинското езикознание до 50-те години на миналия век.

            Мнозинството от така наричащите се учени в този така наричащ се институт мисли, че българският език е “уникален феномен”. И те, и само те, “учените-българисти”, могат да го изследват. Защото са българи и защото институтът е в България! Този начин на мислене издава повече от невероятен профанизъм! Българският език е също толкова ценен и уникален, колкото е ценен руският, английският или циганският, и всеки друг изследван или неизследван език на планетата, включително на племената в джунглите на Африка! При положение че мнозинството така наречени учени от обсъждания институт нямат дори и бегла представа от постиженията на модерното общо езикознание (мое наблюдение), да се мисли, че Институтът за български език е уникален, защото изследва българския език, е същото, каквото би било да се мисли за един въображаем Институт за пингвинистика в Пингвинландия. В този “институт” изследват само и единствено “уникалната птица пингвин”. А иначе не познават таксономията на видовете! И дори не признават теорията на Дарвин!