РЕЧНИЦИТЕ – КАПРИЗИ ИЛИ

ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПОТРЕБНОСТИ?

Красимир Кабакчиев,
Институт за български език при БАН

Статията е публикувана (с незначителни корекции) във в. “Демокрация”, 01.11.1995 г.

          В бр. 236 (09.11.1995) на “Демокрация” е публикувана статията Речниците – потребности и капризи от г-н Венелин Пройков. В нея авторът, рисувайки една почти идилична картина на състоянието на тълковните речници в България, включително през последните десетилетия, твърди: “имаме прилични постижения в тази област”. И още: “С чиста съвест мога да заявя, че в момента ние нямаме сериозен еднотомен български тълковен речник”. Странно, претендиращият за лексикографска компетентност г-н Пройков, както изглежда, е пропуснал излизането на принципно новия Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения (автори Ст. Буров, В. Бонджолова, М. Илиева, П. Пехливанова, В. Търново, 1994). Този сериозен (еднотомен!) речник отдавна е в книжарниците и по уличните щандове – но, разбира се, неговите качества следва да бъдат обект на обсъждане другаде.

          Всеки образован българин, който борави и с чужди езици, добре може да прецени качеството на българските тълковни речници – особено на фона на западноевропейските им съответствия. Те се пишеха с предварителната благословия на комунистическата партия и органите на Държавна сигурност. Бяха подробно обосновавани и стриктно планирани съобразно допустимостта и недопустимостта на думите, техните значения, определения, етимология. Съставянето на речници се извършваше от верни кадри с подходящ произход и правилен мироглед. Контролът върху изготвянето и издаването им се възлагаше на доказалите безпределна вярност към марксизма-ленинизма. Днес, дори ДС и БКП-БСП да не могат вече пряко да се бъркат в съставянето на речници, щатните съставители остават сподвижници на бившия режим – например в Института за български език, чиито “учени” единодушно заклеймиха един поет като порнограф и престъпник и възторжено подкрепиха декларациите на правешкия диктатор. Речниците им лъжеха относно думите и техните значения, изопачаваха и замъгляваха обществената действителност, надпреварваха се да бълват постулатите на идеологическия профанизъм и цитатите на комунистическите величия. В опит сякаш да прикрие този факт г-н Пройков си е послужил с израза, станал вече крилат, на един генерал, който през лятото на 1989 г. заклейми критиците на режима като предатели и родоотстъпници, а през 1990 г. като депутат във ВНС обясни: “такова беше времето”.

          Но речниците от комунистическия период не бяха само идеологически обременени, те бяха неграмотно съставяни. Те бъкат от груби грешки и недомислици, нямащи нищо общо с тогавашната идеология. Така от хваления от г-н Пройков Речник на българския език човек може да научи, че замръзването е, чисто и просто, “преминаване от течно в твърдо състояние” – дори на разтопен метал! Същият речник подробно обяснява значението на думата вляво – но не и на думата вдясно, която, чисто и просто, липсва. Разположена на шест страници, статията на глагола дохождам приписва съвременно звучене на тази остаряла дума и напълно подвежда читателите – особено чужденците. Излиза, че в езика на съвременния българин времето, дъждовете, слуховете, неприятностите, правителствата и много други неща могат не само да идват, но и да дохождат. Всъщност първото нещо, което на човек му идва (а не дохожда) на ум, когато чуе думата дохождам, е изразът дохожда ми се по голяма/малка нужда. Но ако пренебрегнем редицата езикови факти, които тази речникова статия представя погрешно, това, което тя въобще не представя, е този израз. А чрез определението на думата еякулация, “изхвърляне на сперма от детероден орган”, речникът стига до забележителното прозрение, че мъжкият полов член е детероден орган и че всеки полов орган може да изхвърля сперма. Цитираните тук куриози са само нищожна част от безбройните, неподлежащи на инвентаризация грешки в речника (за които известна информация може да се намери в специализираната литература).

          Но грамадата от грешки, достойните за книгата на Гинес куриози, реките от комунистически словоблудства, внезапно пресъхнали в излезлите след 1990 г. томове, не само се премълчават от авторите и редакторите на речника. Напротив, с типичната самоувереност, г-жа Веса Кювлиева, дългогодишен негов автор и редактор, пише на страниците на вестник “Дума” (бр. 196/22.08.95): Речникът на българския език е “голямо научно дело, единствено по мащаба си в историята на нашата езиковедска българистика и на културната ни история”. Но ако в духовния мир на една комунистка мащабите на българската културна история имат особени параметри, тя, безспорно (и съвсем откровено) лъже, че речникът включвал в себе си “и речник на чуждите думи, и етимологичен речник”. Защото безброй термини на немарксическата философия, на политологията, на теологията, на редица други хуманитарни дисциплини, отхвърлящи комунистическия профанизъм, не можаха да намерят място в него. Дори съвсем обикновени, широко употребявани от хората думи (например някои, означаващи факти от анатомията и физиологията на човека) бяха забранени. А що се отнася до етимологията, достатъчно е да се припомни, че съставителите и редакторите стриктно изпълняваха нареждането на комунистическите “възродители” речникът да не включва информация за думите от турски произход.