Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2009 08:11 - Как Партията бдеше над науката
Автор: kkabakciev Категория: Технологии   
Прочетен: 5888 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 12.11.2009 20:21


Статия, публикувана едновременно във в “Век 21”, бр. 46, 13.11 – 19.11.1991 г., и в. “Подкрепа”, бр. 68, 13.11.1991 г. Как партията бдеше над науката Красимир Кабакчиев

            Българската нация направи решителни крачки към изграждане на гражданско, демократично общество. Налице са основни предпоставки за това – парламентарна демокрация, свобода на средствата за масова информация, разделение на властите, по-труден е проблемът с безпристрастността на съдебната власт. Но в стремежа на обществото да се освободи от наследството на миналото се наблюдава изместване на тежестта на публичния анализ и протест: от механизмите на функциониране на тоталитарната система към личната вина, към индивидуалния престъпен облик на отделни представители на комунистическата система. Въпреки че независимият съд, подкрепен от значителните усилия на журналистическото съсловие, все още не е стигнал до каквито и да било резултати дори и в тази област, люшването на общественото внимание и недоволство в подобна посока обслужва идеално както тълпите, облажени от безброй комунистически привилегии, така и теоретиците на комунизма, префасонирали набързо идеологията, изграждана десетилетия. Сякаш изчезнаха от взора на читателя и изследвачите стотиците и хиляди книги, научните статии и монографии в подкрепа на едно общество, редефинирано от най-прогресивното в порочно, сътворени във възхвала на един режим, безусловно наричан сега престъпен.

          Какъв е този феномен на мигновено масово просветление, сполетели и легионите по площадите, ревящи КПСС-БКП, и кохортите от учени, замислящи поредната историческа стратегия и тактика на партията вдъхновителка? Цинизмът на едни сега е Всички сме грешни”, други пригласят Обикновените комунисти са невинни”.

          Обект на внимание тук е един документ, създаден от обикновени комунисти. Обикновени, защото са воювали на научния”, не на авангардния пролетарски работническо-селски фронт. Обикновени и невинни, защото са били принудени от престъпния режим и времето да съставят своето произведение, невинни” наред с всички останали участници в изпълнението на този нормативен” документ. От него се вижда, че ВСИЧКИ научни кадри”, научно-административнн кадри” и по-важните административно-стопански кадри” в БАН са били номенклатура на различни йерархично подредени подразделения на БКП. Тук терминът номенклатура има и функционален смисъл, защото съдържа в себе си и механизма за правилен контрол над нейното ефективно прилагане и строгото спазване на изискванията й (стр. 19). Съгласно документа във всички звена на БАН заповедите за назначение и освобождаване от длъжност, предложенията за обявяване на конкурси, за обявяване на държавни и правителствени награди и всички други документи с кадрови характер”... се подписват от съответния оъководител само след писмено мнение на съответния партиен орган, чиято номенклатура са тези кадри” (стр. 18-19). Партийните органи образуват йерархия на шест нива, които отдолу нагоре са: партийното бюро на първичната партийна организация. (ПБ на ППО), партиен комитет, на единен център или научно обединение (ПБ на ЕЦ или НО), партиен комитет (ПК) на БАН, районен комитет (РК) на БКП, ГК на БКП и ЦК на БКП. Съгласно израза в документа, установяват се два вида съгласувания”: даване на становище и решение (стр. 2). Ако решението е важно, се взема от по-висш орган, и тогава повечето или всичките по-низши дават становище. Какво означава това? Да речем, че едно лице има научни постижения, отговарящи съгласно със Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) на званието доцент или старши научен сътрудник (ст. н. с.) втора степен. След представянето на съответните документи становище по въпроса дали лицето може да придобие посоченото звание вземат ПБ при ППО, ПК на ЕЦ или НО и РК на БКП. Становищата се представят на ГК на БКП и той взема решение дали лицето ще получи или няма да получи званието. Ако е налице кандидатура за професор (ст. н. с. I ст.), за държавна и правителствена награда, за директор на институт, ЕЦ или НО, за заместник-директор на ЕЦ или НО, за ръководители и членове на национален комитет и международна организация към БАН, на международни научни организации, на различни редакторски колегии, тогава решението се взема от ЦК на БКП, а по-низшите структури дават становища. Всичко това означава, първо, че до съвсем неотдавна цялата научна и научно-кадрова политика в България се е осъществявала, а на практика и сега се осъществява, от лица, заслужили доверието на най-висшия ешелон на една организация, съсипала страната. Второ, интересното е, че документът не посочва кой партиен орган е решавал присъждането иа научните степени “кандидат” и доктор на науките” и академичните звания член-кореспондент и академик”. Указана е само инстанцията, отговорна за първоначалното допускане на кандидатите за научни степени - което подсказва, че те заедно с академичните звания са били в периметъра поне на ЦК на БКП. А има сведения, че решенията на равнище ЦК на БКП всъщност са били вземани от комисия, пряко подчинена на самото Политбюро.

          Какви други изводи могат да бъдат направени от посочения документ, отнасящи се до настоящото състояние на академичните институции в страната и най-вече до водещата  – БАН?

          Първо, скрили се зад маската на новопровъзгласили се демократи, значителна част от доцентите, професорите (старшите научни сътрудници), член-кореспондентите и академиците, избраници на най-висшата и най-престъпна структура на БКП, оформят една съзаклятническа прослойка, готова на всяка цена по законодателен път и чрез административните структури, в които тотално доминира (директорски, факултетски, академични, научни и специализирани съвети, ВАК), да отстои колкото може по-голяма част от наличните й досега привилегии: заплати и хонорари, възможности за командировки, за чорбаджийско разполагане с материалната база и може би най-важното за осъществяване на научна и научно-кадрова политика. Тоест, за обграждане с все повече верни ученици” и съмишленици, които да ги предпазят от бъдещи беди изобличаване на некадърността им или принадлежността им към една престъпна система. Тази прослойка съдържа една  многобройна група комунистически активисти и техни приближени, опитна в провеждането на законодателна и административна политика в свой собствен интерес чрез явни и подмолни средства. Това е ядрото на мозъчния тръст” на БСП, а един конкретен пример за неговите способности е прокарването в самия край на контролирания от комунистите парламент на Закон за БАН, съхраняващ привилегиите на академичната върхушка.

          Второ, издигнати в академичната йерархия от една криминална организация,  завладяла за десетилетия цялата държавна власт, много от настоящите доценти, професори, старши научни сътрудници, академици, член-кореспонденти всъщност изобщо не са учени, но прекрасно се ползуват от придобитите по описания тук начин научни” степени, звания, длъжности, заплати, хонорари, привилегии. Множество доказателства за това отдавна са приведени в бившия опозиционен печат относно редица лица както от върхушката на БАН, така и извън нея.

          От само себе си се разбира, че тези факти не биха могли да намалят стойността на постиженията на редица учени, придобили степени, звания и длъжности по описаната система. Но подробното разследване иа начините на функционирането й, на конституирането и дейността на научните съвети и ВАК, на цялата тоталитарна нормативна база за научната дейност и висшето образование би допринесло за един макар и твърде закъснял жест на справедливост спрямо всички онези, чийто талант в науката и възможности да извисят нацията бяха погубени от касапницата и душемелачката, наречена БКП.

          Както се вижда от представения документ, на практика всички придобити степени в науката от времето на тоталитаризма са незаконни, защото са санкционирани от инстанции, функциониращи извън законите, уреждащи присъждането иа степени и звания, и са присъдени от научни съвети, избирани и контролирани от същите инстанции. В ЗНСНЗ и подзаконовите актове не е посочено, че водещата политическа сила в страната има правото да взема решения относно присъждането или неприсъждането на научни степени и звания, а фактът, че документът не е обнародван, няма правна обвързваща сила и не поражда правни последици. Всъщност на мозъчния тръст на БКПБСП не е достигало сиво вещество, защото, също както в случая с изразходването на държавни средства от БКП, нейните законотворци не са си подсигурили нормативна уредба за легализиране на контрола над кадрите”. Разбира се, легализирането не е присъщо на тази организация, свикнала винаги да си служи с подмолни, заговорнически средства. Ето защо понастоящем освен нови закони за научната дейност и висшето образование са нужни и законодателни актове и мерки на изпълнителната власт за отмяна на всички присъдени досега научни степени и научни и академични звания и за повторното им присъждане само на онези лица, които отговарят на изискванията за принос в науката и единствено в науката. Това, разбира се, не би могло да стане от конституираните понастоящем научни съвети. Нужно е изграждането на изцяло нова функционална система и административна структура за осъществяване на научна и научно-кадрова дейност, която да отговаря на стандартите на международната академична общност. Такава промяна може да се релизира само със значителните усилия на цялото демократично академично съсловие при подкрепата на новата законодателна и изпълнителна власт.
          Но ще дойде ли скоро времето за подобна промяна? Нека си спомним колко неограмотени, тъпи, дори дебилни, но безпределно верни на режима лица бяха избирани за доценти, професори и академици, как обучаваха (задължително!) студентите върху историята на една терористична организация, дори на една поставена сега извън закона (КПСС), върху политикономията на социализма”, върху маркс-енгелс-ленинската идеология, върху науката” за комунизма и върху какви ли не още идиотщини, как се пенеха по радиото и телевизията за поредния икономически подход и механизъм на социализма, колко конференции проведоха за гения на вождовете си, колко тонове хартия, материална и интелектуална енергия бе погубена за една гнусна антихуманна кауза. Учен и комунист съвместими ли са изобщо тези две понятия? Да твърдиш, че си се посветил на търсене на истината и да членуваш в партия, която заглушава радиостанции... Устоите, върху които се крепеше комунизмът, най-ужасяващият феномен в съвременния свят, остават предизвикателство за изследвачите на обществото. Но освен загадка как и защо е възникнала и действувала системата, отразена частично в разгледания тук документ, тя е преди всичко позор позор за всеки нормален индивид, съпричастен с нея, камо ли за този с претенции за учен.





Гласувай:
0



1. анонимен - A zashto njama malko pochtenost pri manipuliraneto?
25.11.2009 14:33
Otdavna ne sam sreshtal takava naglost - da vmenjavash vina na njakogo zashtoto tezi na varha reshvat sadbata mu.
Vinagi govorja na VIE s nepoznati, no TI ne zasluzhavash tova. I naj-dobre spri da grachish kadeto i da bilo!
цитирай
2. kkabakciev - Не разбрах смисъла на съобщението
25.11.2009 21:26
Твърди се, че вменявам вина на някого, на когото "тези на върха решават съдбата му".

Публикацията ми е преди всичко за тези, които са изградили системата на номенклатурата. Може наистина да се приеме, че вменявам вина на тези, които са избрани за доценти и професори и прочие. Но вменявам вина само тогава, когато те са го правили, съобразявайки се със системата и пишейки трудове "в съзвучие с времето" - за да имат съответните звания и степени. Ако някой си е вършил съвестно научната работа и не се е съобразявал със системата на номенклатурата, няма как и защо да му бъде вменявана вина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kkabakciev
Категория: Технологии
Прочетен: 633350
Постинги: 262
Коментари: 428
Гласове: 503
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031