НОВ МУЗИКАЛЕН РЕКОРД ПО АМЕРИКАНСКИ

     В историята на музиката има доста рекорди, свързани не само с великите творци, но и с нейните труженици. Давам пример с Моцарт, който за месец и половина написва трите си последни симфонии. Само за да ги препише тогава професионален преписвач му е било необподимо време около година. И още нещо – в партитурата, оставена от Моцарт няма нито една поправка. За още един рекорд ще съобщя:
   Пианистът Йосиф Хофман от близкото минало има огромен репертоар. Той никога преди изявата си не се подготвя за нея, а отива преди концерта при менджъра си и пита:
   -       Господине, какво ще свиря тази вечер?
   Без да е наясно рецитал ли ще изнася или ще свири с оркестър.

   Подобен рекорд в Карнегихол сега постави китайската пианистка Жужа Йанг. Аз съм почитател на нейните интерпретации, поради което влизам в спор с доста музиканти. Те недооценяват изпълнението й на Сонатите на Прокофиев, на пиеси от Шуман. Аз не приемам критиките им срещу нея – страхотна е. Ескцентрично е само облеклото й, никоя друга пианистка не излиза така разголена на сцената, както нея.
     Според мен тя сега е към 35 години и е на върха на възможностите си. Последният й запис е с един гръцки цигулар, забравих името му, на трите Сонати за цигулка и пиано от Брамс. Разкошно изпълнение. Тя е и много силна физически, с железни ръце с широка китка и бързи пръсти -  необходими качества за пианиста, чиято работа никак не е лека. Както и на обоиста, който завършва кариерата си с  емфизем от надуването през тясната стройка на инструмента.

   По случай годишнина на Рахманинов, който бяга от СССР и се заселва в САЩ, където и умира, Жужа Янг е изнесла концерт в Карнегихол. Не знам е ли той възможен по силите на друг пианист, защото за една вечер тя е изпълнила четирите Концерта за пиано на Рахманинов и Рапсодията му по тема на Паганини. Пет ужасяващо трудни произведения за пианистите?!!

   Пианистите знаят колко трудни за изпълнение в клавирно отношение са неговите творби. Тези от тях, които имат в репертоара си творби на Рахманинов трябва да имат много широка и силна ръка, защото той има акорди, достигащи до дуодецима. Освен тези трудности има и много други, което е нормално за произведения, писани от пианист. И на Лист творбите са трудни за изпълнение по същата причина. Освен трудни в техническо отношение, произведенията на Рахманинов са и много изморителни, цитирам неговия Трети концерт за пиано. Той си е направо изтощителен.

   По времето преди да се появи звукозаписната техника концертите са били много продължителни, защото това е било едниственият начин да се слуша музика. Останали афиши от академиите на Моцарт показват, че вечерта е продължавала повече от 4 часа, колкото една опера на Вагнер. В днешно време хората са преситени с информация и такава продължителност не върви. При Жужа Янг изявата й на сцената е била към 4 часа. Четири часа в творческо напрежение, в сихрон с оркестъра и такива трудни в клавирно отношение творби! Мисля си, че друг пианист не би могъл да направи такъв концерт. И за оркестрантите е много изморително. Ще търся записи от концерта за да прецения влияе ли този супермаратон на музиката.

   А сега, един специален момент от този концерт:

   Един слушател към средата на концерта получава инфаркт. Веднага го откарват в болница и след концерта съобщават, че положението му е овладяно, животът му е извън опастност. Без да иска човекът се е свързал с този конецерт на Жужа Янг, който ще остане в историята на музиката.
  Прилагам линк с клавирна Соната №6 на Прокофиев, една от трите му предвосхищаващи ВСВ сонати, Шестата е първата от тях.