ПО ПОВОД НА ЕДНА ДРЕБНА СЛУЧКА –

ЗА ДВАТА НАЙ-ЕДРИ ПРОБЛЕМА НА БАН

Красимир Кабакчиев, д.ф.н.,
Институт за български език при БАН

Статията е разпространена от “Агенция Балкан” и е публикувана изцяло във в. “Добруджанска трибуна”, 01-02.08.2000 г., и в съкратен вид във в. “Новинар юг” – 01.08.2000 г., и в. “Делник”, 14.08.2000 г.

           На 4 септември 1998 г. във вестник “Стандарт” (бр. 2133) публикувах статията БАН си остава бастион на номенклатурата, в която представих подробно описание на системата за умишлено неатестиране на учените в БАН, състояща се в планираното несъздаване на критерии за атестиране и целяща най-вече съхраняването на позициите на едрата комунистическа номенклатура. В незабавна реакция на статията ми председателят на БАН акад. Юхновски и главният научен секретар проф. Якимов, съответно в интервю за “Стандарт” и в отворено писмо до главния редактор на “Стандарт” (обнародвано в стенвестника на академията), пуснаха гъсти облаци дим за прикритие на грубото закононарушение. С треперещ от гняв тон двамата господа категорично отрекоха наличието на каквито и да било следи от номенклатура в БАН, потупаха се по гърдите за неуморно извършващата се реформа в академията и – в типичния за тази добре позната ситуация стил, отправиха по няколко силно завоалирани инсинуации към личността ми.

          На 3 юли 2000 г. колежката ми от Института за български език при БАН ст.н.с. Любима Йорданова, нашата симпатична съекипничка Борянка, студентка по културология, и аз, авторът на тези редове, дадохме пресконференция в Агенция “Балкан” във връзка с работата ни за създаване на Институт по европеистика при БАН. Между другото на пресконференцията споменахме някои от наболелите проблеми на БАН, един от които (безспорно за обществото, но не и за ръководните органи на БАН) е фактът, че БАН продължава да бъде бастион на номенклатурата.

          На 10 юли 2000 г. бяхме поканени да получим заплашително писмо от директорката на Института за български език г-жа Балтова, в което тя твърди, че на пресконференцията сме изказали обидни квалификации, уронващи престижа на БАН и на Института за български език. Колежката Йорданова отказа да получи писмото – на нелепи твърдения човек не бива да обръща внимание. Но аз реших, че случаят дава повод за осветляване на някои аспекти на институцията БАН, приех писмото и отговорих на г-жа Балтова, че престижът на академията се уронва от комунистическата номенклатура в нея. (Обясних още от какво се уронва и престижът на Института за български език, но това не е тема на тази публикация.)

          Дори и през последните десет години, в Българската академия на науките се работи по маниер, типичен за позорното (но вече не толкова близко и незабравимо) минало. В централното управление на академията (намиращо се непосредствено до храма на демокрацията – Парламента) управниците на академията никога не пропускат случай да изложат на показ дадена публикувана възхвала на една или друга страна от дейността на БАН. Множеството критични материали за БАН обаче, които също така постоянно излизат във вестниците, никога не намират място там. Стимулирано от не съвсем редките (но дипломатично осъществявани) визити на президента Стоянов, ръководството на БАН по тодорживковски стои на пиедестала на някаква непогрешимост, чиято смехотворност днес остава скрита за обществеността. Защото интересни обекти за саркастичен анализ медиите  виждат в кюфтетата, вилите и данъците на политическите персони: учените са бедни, оттам безлични.

          Безспорно, сериозно главоболие за двамата споменати по-горе ръководители на БАН ще е обстоятелството, че опитът им да прикрият закононарушението в БАН (несъздаване на критерии за атестиране на учените) е предоставено на вниманието на съда вече по две дела. Но с оглед да не се влияе на работата на магистратите не искам да го коментирам. Личният проблем си е личен проблем; същественият е този, че, макар и притиснато от механизмите на правовата държава и постепенно организиращото се гражданско общество, ръководството на БАН упорито продължава да работи по комунистически. Членове на БАН, изказали и най-дребно недоволство от системата на работа в академията (или дори просто някакво по-специфично мнение) биват подлагани на административен и психически натиск – особено ако критиката е била публична. Преди около година няколко вестника съобщиха за най-откровено изразено намерение на председателя на Общото събрание на БАН да предложи на Общото събрание решение, според което всеки работещ в академията дръзнал да я разкритикува следвало да бъде най-строго наказан. Общото събрание отхвърли това предложение. Разбира се, дали след това събитие се е променил манталитетът на председателя на Общото събрание е въпрос с не особена трудност.

          Но нека премина към двата най-едри (според мен) проблема на БАН. След като председателят и главният научен секретар на БАН направиха всичко възможно, за да бъде прикрито закононарушение осъществявано в продължение на шест години, за половин година след това двамата господа и техните съекипници просто надминаха себе си. Шест месеца след иначе мощно атакуваната от тях статия в “Стандарт”, несъздадените “критерии и методика за атестиране на учените в БАН” бяха не само съставени, но и приети – без прения и без търсене на каквато и да било отговорност за предишното беззаконие – от Общото събрание на БАН.

          При подобно развитие на обстоятелствата е напълно нормално човек да стигне до извода, че понастоящем в БАН цари законност и че след дългите години на атестационна леност, кипи ежедневен труд по оценка на научноизследователските приноси на осемте хиляди учени на академията. За съжаление подобна констатация няма абсолютно нищо общо с действителността. Тъй като налице са двата проблема на БАН, наречени тук най-едри.

ЕДЪР Проблем номер едно В БАН –

ЕДРАТА комунистиЧеска номенклатура

          Едрата комунистическа номенклатура в БАН практически никога не е била атестирана в миналото. Тя просто биваше обявявана за такава заради вярност към “Партията”. (Под “едра комунистическа номенклатура в БАН” имам предвид същинската комунистическа номенклатура, а не малцинството от автентични учени, привлечени там за лъжлива фасада.) Заветната цел – върху която в БАН днес действително кипи труд, е едрата комунистическа номенклатура никога да не бъде атестирана и в бъдеще.

          Да се обърнем към Преамбюла на приетите в началото на 1999 г. от Общото събрание на БАН “Критерии и методика за оценяване на учените в БАН”. Той гласи: “Цел на атестирането е да определи приноса на всеки учен от БАН в развитието на науката и приложението на научните резултати в съответствие с общочовешките ценности [и] интересите на националната икономика и култура.” Тук следва да се добави, че според Закона за научните степени и звания атестирането е процедура, която задължително се провежда спрямо всеки български учен най-малко на всеки пет години. А в самия текст на “Критериите и методиката” – в раздела “методика за атестиране”, фигурира изискването да са налице “цялостна оценка на същността и обществената значимост на резултатите от дейността на учения” и “анализ на развитието на научната кариера на учения през периода на оценяване и преценка на перспективите за бъдещото му развитие”. Освен това атестирането следва да определи и “съответствието между осъществяваната от учения дейност и изискванията за заеманата от него научна длъжност […] за повишаване, запазване или понижаване в научно звание и длъжност, или за прекратяване на трудовия договор”.

          Ето защо, в качеството си както на работещ в БАН, така и на гражданин, аз, авторът на тези редове, бих желал да задам три въпроса и да отправя едно искане към ръководството на БАН, отнасящи се до статута на определени лица, работещи в академията:

          Първи въпрос: къде може един гражданин да се запознае с цялостната оценка на същността и обществената значимост на резултатите от дейността на тридесет и двамата академици и член-кореспонденти в БАН, изброени в статията Кой е следващият?, публикувана във в. “Анти” от 7-13 март 1998 г.? (Сред участниците в списъка са например Сава Гановски, Кръстьо Горанов, Мако Даков, Георги Джагаров, Илчо Димитров, Мито Исусов, Йордан Йотов, Димитър Косев, Стоян Михайлов, Александър Лилов, Любен Беров.)

          Втори въпрос: какво сочи анализът на развитието на научната кариера на тези господа и какви са перспективите за бъдещото развитие на живите сред тях?

          Трети въпрос: ако се окаже – случайно или закономерно, че при даден академик или член-кореспондент днес не е налице съответствие между осъществяваната дейност и изискванията за заеманата длъжност, ще бъде ли незабавно прекратен трудовият договор със съответното лице?

          Искане: с оглед наличието на определени обществени убеждения, че дейността на много от академиците и член-кореспондентите в БАН не отговаря на посоченото по-горе съответствие, и с цел да бъдат изпълнени императивите на закона, моля незабавно да бъде проведена атестация на всички академици и член-кореспонденти на БАН, като резултатите бъдат публично огласени.

ЕДЪР Проблем номер две В БАН –

лентЯите И некадърниците

           Независимо от факта, че въпросът с едрата комунистическа номенклатура в БАН (представена не само от академиците и член-кореспондентите) поражда значително обществено вълнение, ясно е, че по своята значимост именно проблем номер две е всъщност големият проблем на БАН. Защото от усилията за съхраняване на едрата комунистическа номенклатура в БАН големите печеливши са преди всичко лентяите и некадърниците.

Блестящо изпълняваната до ден днешен в продължение вече на цяло десетилетие цел – неатестирането на едрата комунистическа номенклатура, доведе до системноТО масово неатестиране (или фиктивно атестиране) на целиЯ науЧен състав на БАН.

 Оттук публична тайна е, че в който и да е институт на БАН границите между по-едра и по-дребна номенклатура и некадърниците и лентяите по отношение на законовите изисквания за атестиране и научен принос са твърде размити. А там където – по някакви суетни причини – атестиране се извършва, ясно е, че тоталната липса на критерии и методика за атестиране в продължение на години е довела до пълна неадекватност при даването на всяка конкретна оценка. Друга публична тайна е, че процедурите за повишаване в длъжност и хабилитация в БАН се осъществяват изключително на базата на следните два железни принципа: “мой човек” и “наш (политически) човек”. Ясно е, че тези повсеместно действащи принципи трудно могат да бъдат разбивани и от най-прецизните инстанции на ВАК.

          На българското общество днес е широко достояние фактът, че една немалка част от така наричащите се учени (особено в областта на хуманитарните науки, които бяха под тотален идеологически контрол) са лица, които или нямат нищо общо с автентичната наука, или, в малко по-добрия случай, прилагат “на местна почва” постиженията в други страни (особено бившите социалистически). Състоянието на същинския научния потенциал в БАН и перспективите пред него са трагични. При заплати от около сто долара, за да могат да издържат семействата си, химици и физици правят застраховки за коли, а специалисти-икономисти се грижат за финансовите отчети на фирми; специалисти по селско стопанство извършват редакторска дейност и преводи от чужди езици (когато им се предлагат такива), а филолози продават домати и краставици по пазарите. А децата на елита на нацията – свидетели на унижението на родителите си, отвратени от некадърността и гьонсуратлъка на академичните чорбаджии, сграбчват и най-малката възможност, за да отидат едновременно да учат и да работят (за да се издържат) в САЩ, Германия или Франция. И откъдето, както сами категорично заявяват, независимо от безбройните призиви на президента и на премиера, няма никога да се върнат.

          Но забележителен връх в развързването на ръцете едновременно на едрата комунистическа номенклатура и на некадърниците и лентяите в БАН бе една неотдавна гласувана от Общото събрание радикална корекция на досегашния Устав на БАН. Като резултат от осъществяването на тази корекция с един замах бе ликвидирана мандатността в научните съвети в институтите на БАН. Съставеният през 1992 г., в условията на току-що родена демокрация, Устав на БАН предвиждаше четиригодишен мандат за участие във всички научни съвети и други ръководни органи на всички равнища в БАН и максимум два последователни мандата за едно лице. Но за да не може научните съвети да бъдат подновени през настоящата година и за да продължат да бъдат доминирани от едрата комунистическа номенклатура и лентяите и некадърниците, в края на миналата година на Общото събрание е била пробутана въпросната корекция. Защо, как, точно от кого е била гласувана тя, остава загадка.

          Така се стигна до положение, нека го наречем хипотетично, при което директор на институт при БАН и председател на научния му съвет от десетилетие да са лица, неатестирани от десетилетия, чиито единствени монографични трудове са кандидатските им дисертации, написани преди десетилетия на основата на марксистко-ленинската идеология. Нищо че президентът на страната, правителствата, и всички други държавни лица и институции в тази държава са длъжни да напуснат постовете си след осем години. Едрата номенклатура, некадърниците и лентяите в научните съвети на БАН днес по закон са вечни! (Сред обществото са известни и нерядко се коментират множество случаи, в които членове на научни съвети поради старост и болест се напикават на научни дискусии, но упорито продължават да ощастливяват с присъствието си академичната общност.)

          Аз не съм юрист. Но здравият разум ми говори, че премахването на мандатността в БАН в самия край на 20 век не може да е легитимен акт. Не може духът на Конституцията на една правова държава и принципите на едно ново общество да изискват мандатност, а една група лица да се опитват да се подиграват с тези принципи. Когато е била приета мандатността през 1992 г., тя безспорно е била създадена на основата на принципи. И тези принципи днес са погазени. Трябва час по-скоро да бъде заведено дело за обявяване на противозаконност на премахването на мандатността в БАН. И дано в БАН се намери един компетентен юрист и достоен гражданин, който да осъществи тази задача – така, както в държавата най-накрая се намери човекът, който с един удар ликвидира монополиста-терорист “Парно”.