Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2009 09:14 - БАН си остава бастион на номенклатурата
Автор: kkabakciev Категория: Технологии   
Прочетен: 4779 Коментари: 6 Гласове:
0



БАН СИ ОСТАВА БАСТИОН НА НОМЕНКЛАТУРАТА

 

(статията е публикувана с незначителни промени от текста по-долу във в. “Стандарт”, 4 септември 1998 г.)

 

          Безкрайно очевидно е, че всяка професионална дейност, извършвана в полза на обществото и за сметка на държавния бюджет, следва да бъде оценявана от държавата – по строго установен ред, прецизно и периодично. Наистина, България е държава на множество абсурди. Но докато за проблемите в определени институционни области (правосъдие, здравеопазване, образование) се говори и пише много, други по различни стечения на обстоятелствата остават извън общественото внимание. Една от тези области в сянка е науката, и по-специално административният и кадровият контрол в нея. Никой не би могъл да твърди, че това е тема, която не заслужава внимание. Напротив – ясно е, че от правилния подбор на научните кадри, от оценката и периодичния контрол на дейността им зависи качеството на научната продукция. А тя, от своя страна, е пряко свързана, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, с ефективността на икономиката на страната, с жизнения стандарт на населението, с развитието на културата, с качеството на образованието, с престижа на страната пред света, с различни други обществени и индивидуални ценности.

          Административен мастодонт на науката в България е Българската академия на науките. За миналото, настоящето и бъдещето на тази организация по принцип се говори под сурдинка, а редица аспекти от дейността й дори остават напълно скрити за обществеността. Ако следва да се отговори на въпроса кой е най-тъмният аспект в дейността на БАН, няма да е трудно да се установи, че това е именно контролът над научната дейност.

          Основен елемент в този контрол е така нареченото атестиране. Атестирането на научните кадри, които са държавни служители, е регламентирано в чл. 42 на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), който гласи: “(1) Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години. (2) Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет.

          Тук е необходима една кратка ретроспекция в най-новата история на академичното законодателство. До 1990 г. така регламентираното в ЗНСНЗ атестиране се извършваше, или най-малкото следваше да се извършва, въз основа на Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование. От самото му название се вижда, че този правилник беше с универсално приложение – той засягаше както научните кадри, така и всички специалисти с висше образование. Трябва да се подчертае, че Правилникът беше добър – не само от гледна точка на изискването на закона, но и от позициите на здравия разум. Защото атестационната процедура се посреща различно от различните участници в нея (от ръководителя, от една страна, от подлежащия на атестиране, от друга), а Правилникът императивно изискваше атестирането непременно да се състои: независимо от желанието или нежеланието на който и да било от участниците.

          Налице обикновено са два основни типа отношение към даден предстоящ акт на атестиране. За недобре работещия е естествено да не желае да бъде атестиран – за да не проличи неефективността на работата му и неговата некомпетентност. И тъй като много ръководители протежират неспособните (с цел да нямат конкуренция, да си възпитат послушни помощници и пр.), такива лица могат или да не бъдат атестирани, или да бъдат атестирани повърхностно и неадекватно. И обратно, естествено за един учен с доказани приноси в науката е да желае да бъде атестиран за да получи полагащото му се научно звание, по-добро възнаграждение и пр. Но добре работещите и принципните често са неудобни за ръководителите. Затова атестиране на способните и работещите в много случаи също така не се извършваше, и продължава да не се извършва.

          Публична тайна е, че до началото на демократичните промени в страната в немалко от академичните институции Правилникът за атестирането не се спазваше или не се спазваше стриктно, въпреки тоталния партиен контрол. А що се отнася до днешния ден, голата истина е, че императивно регламентираното в ЗНСНЗ изискване за атестиране понастоящем се нарушава масово и безогледно – както в БАН, така и във висшите училища. Тук трябва да се отбележи, че старият Правилник за атестиране наистина съдържаше изискването да бъде давана политическа оценка на съответния атестиран ученв съответствие с нормите на тогавашното общество. Но това изискване не беше доминиращо в общия дух на Правилника. Затова разумно и логично щеше да бъде в годините след 1989 той да бъде запазен в основната си част, както това стана практически с цялата останала част от академичното законодателство, и единствено в този пункт да бъде коригиран.

          Но Правилникът за атестиране не беше коригиран. Той беше унищожен с един замах. От правителството на Филип Димитров? Нищо подобно! От правителството на Андрей Луканов, непосредствено след възкачването му във властта!

          С какво Правилникът за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование, и без това често пъти несъблюдаван, привлече вниманието на Луканов в бурните месеци на гражданско събуждане и беше ликвидиран от него – април 1990 г.?

          Луканов беше един добре подготвен политически функционер. Той съзнаваше, че значителна подкрепа на политиката му можеше (и щеше) да се осъществи от страна на горните слоеве на йерархията в академичните среди – висшата академична номенклатура, техните проверени и постоянно контролирани безпартийни сподвижници.

Луканов знаеше, че едно стриктно регламентирано в законодателството атестиране на научните кадри можеше в даден момент, при неизбежното бъдещо предаване на властта в ръцете макар и на отгледаната опозиция, да послужи на определени нездрави елементи в нея да се опитат да атестират академичната номенклатура – т.е. да поискат сметка на онези, които десетилетия бяха “строили социализма”.

Засегнатите щяха да бъдат много. Всеки минал през университетската скамейка в периода до 1989 г. помни демагогията, лъжите и цинизма, пробутвани под формата на научни трудове по икономика, философия, социология” и пр. Оценката на тези съчинения днес е категорична. Чрез тях бе съсипана икономиката на страната въвлечена в безумни проекти, дирижирани от чужда сила. Чрез тях в голяма част от нацията бе индоктринирана една потисническа идеология. Чрез тях бяха преобърнати наопаки, или най-малкото изкривени, ценностите на националното изкуство и на културата, понятията за справедливост, чест, достойнство, дори принципите на всекидневното общуване между хората. Отделен въпрос е дали в България подобна атестация изобщо можеше да се състои – така, както това бе направено в Германия и комунизаторите в академичните институции на бившата ГДР бяха освободени от длъжност.

          Резултатите от “научната дейност” на българските комунизатори днес са известни. Но те постепенно се игнорират и забравят – както от по-младите, които не биха желали да вникват прекалено надълбоко в същината на миналото (те сигурно и не биха могли), така и от голяма част от недотам младото поколение, угрижено от тежестите на битието. Какъв е ефектът върху днешната държавност и обществения морал на обстоятелството, че повечето от писачите на посочените съчинения и до ден-днешен запазват “научните” си звания, длъжности, степени, привилегиите, ще определи бъдещето. Но какво е днес административното положение, от една страна, на номенклатурата в БАН и, от друга, на израстващата относително по-млада прослойка от научни кадри.

          Според Устава на БАН (чл. 56), за да станеш доцент (старши научен сътрудник II степен), трябва да притежаваш научната степен кандидат на науките. За да станеш професор (старши научен сътрудник I степен), трябва да притежаваш научната степен доктор на науките. Да приемем, че тези изисквания са необходими за “високия научен статут на БАН”. Те обаче противоречат на разпоредбите на закона (чл. 12 от ЗНСНЗ) и поставят в неравноправно положение едни учени за сметка на други. И въпреки това са в сила вече шест години. Но действията в защита на привилегиите на номенклатурата в БАН, оттам на некомпетентността изобщо, не свършват с това. Новият Устав на БАН, приет през юни 1992 г. от Общото събрание на БАН, даваше възможност непритежавалите научните степени кандидат и доктор на науките, но заемали досега съответните длъжности, посочени по-горе, в срок от пет години да придобият необходимите степени (чл. 1 от Преходните и заключителни разпоредби). Непридобилите ги следваше да загубят длъжностите си през м. юли 1997 г.

          Загубиха ли ги? Нищо подобно! През м. юни 1997 г. Общото събрание на БАН отмени чл. 1 от Преходните и заключителните разпоредби, предвиждащо отнемането на длъжностите, принадлежащи практически единствено на членовете на номенклатурата, а запази изискването на чл. 56, ограничаващ в пълно противоречие със закона възможностите на по-младите, обикновено необвързани с номенклатурата учени. С други думи днес на получилите под контрола на ГК и ЦК на БКП длъжности доцент и професор (съответно ст.н.с. II и I степен) без необходимите научни степени е подарено правото да ги притежават, а на неполучилите тези длъжности е отнето правото да ги получат – въпреки разпоредбите на закона, който стои над изискванията на всеки устав, включително Устава на БАН. Разбира се, ощетените могат да потърсят правата си по съдебен ред – което ги обрича на дългогодишни процедури в една друга разнебитена институционна област.

          Но да се върнем на чл. 42 от ЗНСНЗ, регламентиращ задължителното атестиране на учените. Той днес виси във въздуха. Защото повече от осем години след отмяната на стария Правилник за атестирането, нов не е приет. Ясно е, че правителствата на Беров и Виденов не биха изготвили подобен правилник. Що се отнася до правителството на Филип Димитров, заслужава да се припомни кой тогава ръководеше Министерството на образованието и науката: Николай Василев, професор по марксизъм. Невъзможно е да се коментира и позицията на днешното правителство по този въпрос – тя е неизвестна. Нека обаче да видим как е регламентирано атестирането в новия Устав на БАН.

          Чл. 58, ал. 1 в него гласи: “Дейността на учените в [БАН] се оценява периодично по критерии и методика, утвърдени от Общото събрание на Академията, допълнени съобразно научната област от Научния съвет на постоянното научно звено” (т.е. на всеки от отделните институти, лаборатории и пр.). С други думи, в Устава на БАН атестирането е назовано с един по-точен термин – “оценка”, регламентирана е процедурата за осъществяването му. От наличието на подобен текст всеки би предположил, че, въпреки правното бездействие на досегашните правителства, в БАН атестиране все пак се извършва – въз основа на прецизно формулирани критерии, демократично, справедливо. Истината обаче е друга. До този момент, шест години след приемането на Устава на БАН, критерии за атестиране, приети от Общото събрание на БАН, просто не съществуват. Нещо повече. Правното бездействие на висшия колективен орган за управление на водещата научна организация в страната е довело дотам, че дори и отделни институти да са проявили инициативата за изготвяне на критерии за оценка, тези критерии остават незаконни тъй като не почиват на базовите критерии, които е следвало отдавна да бъдат приети от Общото събрание.

          Какви са причините за това противоправно поведение, на пръв поглед изумително, на ръководния орган на БАН? Административно невежество? Случайна грешка? Недоглеждане? За българската общественост не е тайна, първо, че БАН, наред с наличието в неговите редици на авторитетни учени и специалисти с високи постижения, приютява едно голямо множество некомпетентни лица. Второ, българската общественост прекрасно знае, че БАН продължава да бъде хранилница на висшата комунистическата номенклатура, чийто основен или дори единствен принос се състои в съсипването на българската икономика, в нанасянето на неизмерими поражения на българска култура, в изкривяването на нормалното развитие на държавността, на духовните ценности, на самосъзнанието и самочувствието на нацията. Изводът е един, и той е категоричен. Неатестирането на научните кадри в БАН е последователно осъществяван акт на правно бездействие, целящ запазването на комунистическата номенклатура и на некомпетентните лица в системата (внедрени там от номенклатурата). Той може да се разглежда и като част от един по-всеобхватен план за разрушаване на държавността – било то от “идеологически подбуди” или просто с цел грабеж.

          Една уважаваща себе си държава не може да си позволи да толерира описаното тук противоправно поведение и следствията от него. Атестация на всички научни кадри в БАН може да бъде извършена – с административен акт, на базата на световните критерии за приноси в науката и като част от една всеобхватна реформа. В противен случай агонията на бездържавността ще продължи.

 

Красимир Кабакчиев, БАН


Тагове:   БАН,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Състояние на науката и научните кадри у нас. В потвърждение и допълнение към гореизлжения текст е.
20.10.2009 13:52


Какво е състоянието на науката у нас и в състояние ли е тя да се влее в световните глобални процеси със свои приноси.

На този етап, макар че има големи потенциални възможности и определени постижения, науката в България не е напълно готова за такива действия, не само поради липса на финансови средства. Има много вкоренени, спъващи творческата дейност закостенели остатъци от миналото. Не буди никакво съмнение назрялата необходимост от нова законова уредба, която да създаде истински условия за творчество. У нас имаше и все още има, макар и силно намалели след т.н " нежна революция", прекрасно подготвени научни кадри с необходимото призвание към научна работа, но те не се използват ефективно. По коефициент на интелект нашият народ до не много отдавно бе на второ място, след еврейския. Имаме гениални българи, оставили сериозна диря в световната наука като Джон Атанасов и др, но забележете те не са творили в България. Защо тогава в България не се създават такива творци, защо нямаме още лауреати на Нобелова награда? Най-добър отговор на тези въпроси е даден от акад.Ангел Балевски "Ако някой у нас се опита да направи и напише нещо по сериозно в науката - със загриженост често напомняше той- на него му се създават всевъзможни трудности и пречки. В такива случаи все ще се намери някой злонамерен, който да групира около себе си посредствени, користолюбиви и злобливи толерирани хитреци и лакеи с цел да го спре, смачка и унищожи." Тази напаст божия започва да унижава безпомощния честен и всеотдаен на работата научен работник, да го клевети, омъскарява. и категиризира с всевъзможни несъществуващи измислици, да го заплашва, тормози и обезверява, да дерибейства и създава средновековен страх. Страх, негативизъм, обезверяване и примирение се създава, както в по-амбициозните и трудолюбивите, така и в останалите, чието съзнание се манипулира много умело. Разпалват се и се внедряват в околните същите тези пагубни бацили на завист, злоба и омраза към всеотдайно работещите. Не е трудно да се намерят и подаващи се на манипулациите. Тези користолюбци и лакеи изпитват страх да не би някой да направи нещо повече от тях. Крадат идеи и постижения, чрез създаване на страх и заплахи, чрез безпочвено санкциониране по неверни, хитро измислени компромати. Една лъжа като се повтори няколко пъти започва да звучи като истина (Гьобелс). И въпреки всичко тези хора (научни паразити) не успяват да доведат чуждите идеи и постижения до успешен край. Вместо да се отглеждат като цветя (както например в Япония), тези които генерират идеи или са на път да дадат нещо полезно за научния институт, за науката и практиката, постепенно биват унижавани, смазвани, унищожавани. съкращавани и принуждавани да напускат, пенсионирани и т.н. Необходимо е оценка и тестуване не само отгоре на долу както е практиката у нас, която създава условия и предпоставки за извръщения, но и отдолу на горе, писмена оценка на самите ръководители от подчинените, както е в Япония. И това да става пред независим държавен орган, документирано. Липсата на справедлива оценка, признание и развитие е една от главните причини, голяма част от научния потенциал да напусне (и да напуска) пределите на страната. Известно е, че "Няма ненаказано добро", но и че "Истината често боледува, и никога не умира". Наблюдава се сериозен отлив на млади специалисти от научните институти. Интересен факт!? Много български достижения се признават в чужбина, но не и у нас. Защо!?
За да има ефект от научната дейност е необходимо да се създаде нова законова база за творческа научна дейност, за тестуване и оценка на научните кадри от независими органи. Необходимо е да се създадат условия за морално и материално стимулиране, за тяхното развитие в хоризонтална посока. Необходимо е да се създаде законова база за пресичане на пагубните, необезпокоявани задружни действия на посредствени кариеристи, домогващи се с раболепие и непочтени средства до научни степени и звания, респ. до управление на научни колективи. Ония, които кандидатстват за научни ръководители да полагат изпити или да бъдат тествани и като педагози.
Не малка част от научните ръководители, обикновено случайно попаднали в научните институти хора, дошли на почивна станция, търсещи само лични облаги като паразити, тероризират стараещите, знаещите и можещите със съвременни средства на невидима на пръв поглед инквизиция. Научният морал и етика, наред с общо българския, на този етап все още е сведен до точката на замръзване. Кадрите се комерсиализираха. Занимават се с чисто производствена печелбарска дейност по отдавно остаряли технологии. Не малко ръководители и др. имат собствени фирми, използват безплатен труд, пък и държавни материали и средства. Всичко това, което много умело се прикрива, се допира до необходимостта от нова философия, от нови структури и организация на научния труд, от създаване и възпитаване на нови научни морални и етични ценности, присъщи на предците. Колко по-лесно и ефективно би било да се използват и стимулират всеотдайните с положителна енергия, работливите, генериращите идеи, да им се гласува доверие, да се подкрепят, защитават и закрилят, отколкото да бъдат зареждани с непрекъсната деморализираща и пагубна отрицателна енергия. Необходимо е да се стимулира възраждането на идеята за създаване на научни школи, да се възпитават последователи на научните плодовити предшественици в дух на приемственост в науката, да се възпитават морални и етични научни ценности.. Само на тази основа българската наука ще може да се влее в световната и да дава своя собствен принос към развитието на целокупната наука И това един ден неизбевно ще стане. Има го в много проспериращи страни. Необходима е намеса на психолози, социолози и други специалисти и органи, занимаващи се с нелекия творчески труд на ония, които са отишли в научните институти да работят сериозно и всеотдайно

Забележка. Проблемите са показани в монографията на автора Богомил Великов Колев "Материалознание и глобални проблеми" Изд.БПС (авангард) София, 2003
цитирай
2. анонимен - potvarjdenie i dopylnenie s konkretni primri bloga na KKabakciev
20.10.2009 14:31
КАК В НЯКОИ ИНСТИТУТИ НА БАН ПОБЕЖДАВА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА

С голям интерес прочетох интервюто с проф. Георги Фотев- бивш директор на Института по Социология, озаглавено” Гонят ме, за да всеят страх. Боли ме за БАН” Интервюто е взето от Валентин Петров и е публикувано във вестник „Труд” на 21 март 2009. Интерсна е статията във вестник” Дума” от 19 септември 2009г. относно качеството на образованието и проблемите с аспирантите у нас. Още по-интересно е интервюто с проф.д-р Брислав Борисов от 5 октомвтри 2009 г, публикувано във в-к ”Монитор” на стр.14.
На Базата на 37-38 годишен научен стаж в Българската академия на науките бих искал да привествам „ готовността на Академичната общност за приемане на нов закон за научните степени и звания”! Най-същественият момент е проблемът свързан с готовността на академичната общност да приеме закона с принципно новата организация и постановки с приложението за „децентрализиране на процеса при контрол от държавен орган за законосъобразността и неговото прилагане.” На съвещанието от 28 септември е бил обсъждан законът за Висшето образование, който както е посочено би звучал по следния начин ”Разширяване автонмоността на университетите” , чрез лицензиране и акедитация. Добре звучи! Това означава институтите на БАН и ВУЗовете сами да оганизират структурата си, сами да присъждат научните степени и звания. Отново се споменава ВАК („не същия”), който „да контролира изискванията по протичане на процедурите” свързани с присъждането на научните степени и звания. И всичко това да става „ При ефективен контрол от страна на държават за спазване на законовите изисквания в тяхната дейност”. Нищо ново от досегашната практика. Автономността, т.н „децентрализация” и без закон си действаше както преди т.н. „нежна революция”, така и след нея. Структурата и обвързаността между съответните органи и институти беше, е, и на практика най-вероятно ще си остане пак същата. Всеки институт се стреми да си прати в съответните органи- БАН, МОН, ВАК и др. свой представител, който да изпълнява указанията и разпорежданията на своя автономен институт. Ефективен контрол на практика няма и не може да се очаква да има. Озаконяването на автономността създава прекрасни условия за неконтролируеми действия на някои групи и групички, които най-често са под крилото на лидерите и директорите на съответните институти. Това крие опасността, присъждането на научни и степени и звания отново да не става на базата на научната продукция, резултати и достижения. Наистина, приложението на новият закон за присъждане на научните степени и звания е сложен въпрос. Необходимо е да се имат предид всички проблемии и недостатъци, някои от които са пуснали дълбоки корени като „болести-ракови заболявания” или като „охтопод”, задушаващ качествената и продуктивна научна дейност. Възниква въпросът, кой и какъв държавен орган ще контролира това и как ще бъде излекувана българската наука, респ. научните кадри от тези опасни хронични болести, как и кой ще унищожи пипалата на този охтопод! Кои са причините за това бедствие! Как се стигна до това незавидно положение!?

Неконтролируеми практики в някои автономни институти на БАН

Бих искал да посоча, че имаше и все още има неконтролируеми действия, насочени към работливите и всеотдайните на науката, водещи до създаване на страх и обезверяване в средите на науните работници; умишлено задържане десетки години без никакво развитие, пречки от най-различен характер, клевети, омъскаряване с добре скалъпени компромати, удари под кръста, съкращаване, изгонване или принудажане за напускане, пенсиониране... Това не е единичен случай в БАН. За аргументация ще посоча, че по подобен сценарий беше извършвана унизителна продължителна гавра и с мен и не само с мен в Института по Металознание (ИМ) при БАН под „вещото” ръководство на тогавашния невероятно мнителени и злобен директор Янко Боянов Арсов. В същност и сега все още (на над 75 годишна възраст), той се подвизава на тихичко място, на почивна станция в този институт, вече криейки се като „почитен директор” и други тихи длъжности, прикривайки се, че уж работи по световно признатите методи ”Балевски-Димов”. Този „ръководител” се изявяваше като 100% администратор, абсолютен и злобен диктатор, непоправим и безидеен кариерист. Под негово ”научно ръководство” и късогледсво бяха пенсионирани, съкратени или принудени да напуснат много работливи, кадърни, всеотдайни на науката плодовити научни работници. Това той вършеше, за да всява страх, омраза, завист и злоба към знаещите и можещите. Именно автономността и държавните директиви му развързаха ръцете. Самият той изпитваше страх от такива хора, защото ясно чустваше и съзнаваше че те го превъзхождат, че той е чист администратор, а не учен изследовател, че се е провалил с конкретните си изследвания като специаист по металолеене и постонно кроеше планове как да ги отстрани или смаже ... Неговите научни трудове са подаръци от хора, мъчещи се да го спечелят, пишейки го на първо място по проблеми, по които той не е компетентен и няма нищо общо, камо ли да има някакви научни приноси или заслуги. Ония, които не го пишеха, попадаха под ударите му, методите на които владеше превъзходно; клевети, компромати, срамни и неправомерни действия, омъскаряване. Оформяйки тези свои невероятни изобретения (и гавра) в официални документи, от името на отговорните органи на института, в много от случаите без те да знаят за тях и без да са ги разглеждали и одобрявали, след което ги поставя в досиетата на жертвите си, за да служат като алиби и ясната цел да може в случай на нужда да ги използва и да си измие ръцете по Пилатпонтийски..
Никаква приемственост!. Младите са лишени от истински знаещи и можещи ръководители. Те трябва да започват своята кариера най-често от нула..Масова е жалката практика на пенсиониране на научни работници, без те да са имали възможността да обучат подходяши приемници и да ги въведат в проблематиката, предавайки своя опит. Пенсионираните, съкратените, изгонените или принудените да напуснат, много често отнасят в гроба всичко научено през продължителкния си стаж на младши научни работници. Сега се установява, че подготовка на младите е на ниско ниво. Това крие опасност от девалвация на научните степени и звания. Впрочем такава се получи с присъждане на някои най-висши научни степени и звания; ксато член кореспондент на БАН и академик. Има предложения за даване на научни звания доцент и професор до 30-35 годишна възраст!?
На времето директорът Янко Боянов Арсов беше изгонен от създателите на ИМ-БАН-акад.А.Балевски и чл.кор.проф. Иван Димов, заради така присъщите му разни хитрини, но се върна отново и след тяхната смърт превърна института в TПК, продължавайки със същите хитрини. Провали се с Научно Експерименталната Лаборатория (НЕЛ) за леене на стомани по методите за обработване на материалите с газово противоналягане, намираща се на територията на бившия завод „Електрометал” ООД в София. Машини и съоръжения за стотици хиляди и милиони левове замлъкнаха завинаги, но това не попречи, той да се развива мълниеносно в кариерата, имено като „специалист” по методите за леене с газово противоналягане (на стомани). Парадокс, възмжен да намира реализация само у нас. НЕЛ бе неговата специалност и зачислено звено от създателите на ИМ-БАН. Срамни и неизброими са действията на този човек, когато стана „ръководител” на институт, който докато бяха живи неговите създатели чл.кор проф.Иван Димов и акад.А.Балевски беше награден с наградата ”Кьорбер”, за значими научнотехнически достижения в полза на Човечеството през втората половина на ХХ век. Тази награда е равностойна на Нобелова награта, но както е известно за инженерна дейност не се присъждат нобелови награди. Пенсионира много от конкурентите си, представили България пред света със значими достижения, между които ст.н.с 1-ва степен дтн.инж. Цоло Рашев, ст.н.с.2-ра д-р инж. Иванка Рашева и др, с водеща тематика в света по добиване на нови деформируеми сплави, ликвидира направлението с което бе избран за академик с подарени трудове, без никакъв личен принос, ликвидира направлението за получаване на нови леярски сплави по методите Балевски –Димов (разкриващо научно направление съгласно представената от мен дисертация и документи, писмени рецензии и отзиви), съкрати ми оскъдните бройки, оставяйки ме сам и то в момент, когато след разсекретяването на изследанията през 1994-95 г. и участие на първите международни конгреси по нови сплави получени по МОМГП, светът започна активна работа, а до момента ние българите бяхме водещи в световен мащаб, окупира поста на пенсионираните от него специалисти, криейки се, че уж работи по методите „Балевски-Димов”, за които бе номиниран за висши научни звания. Въпреки, че беше на гурбет в Африка, след завръщанто си, мислейки само за кариерата си е упражнявал натиск върху моя тогавъшен съквартирант инж.Манол Иванов Манолов (представител на ИМ-БАН и България във Франция) да му издаде документ, че той е създал българо-френско-немското дружество „Сетеф”, за леене на алуминиеви джанти по МОМГП, без да има и най-елементарно участие. То бе създадено, когато Арсов бе гурбетчия. Разбира се след завръщането си в България и в ИМ, инж. Манолов бе изгонен, или бе принуден да напусне. Принуди да напусне ст.н.с д-р инж. Никола Тулешков, толерантен и много кадърен нучен работник, разработващ сериозни договори на ИМ-с чужбина, член на общото събрание на БАН. Разби му групата . Вината му бе, че се осмелил да кандидатства за поста директор при общоинститутските избори. Списъкът е твърде дълъг. Създателите на института по металознание и на МОМГП приживе виждаха хитрините, които правеше и го изгониха.(Говори се, че между многото хитрини и пълния научен провал в НЕЛ и др., заради които бе изгонен, си присвоявал и преписвал техни заслуги). Върна се необезпокояван вече от никого, за да разруши всичко, заради което бе съдаден този институт на 01.01.1967г. „с предмет на дейност; фундаментални и развойни изследвания в областта на металознанието и технологията на металите, свързани с развитието на методите за обработване на материалите с газово противоналягане (МОМГП) „ пантентовани от акад.Ангел Балевски и чл.кор.проф.Иван Димов.
Много са примерите, но не е тук мястото да се посочат всички, а няма и място за да бъдат изброени.... По думите на големия учен физик акад. Геори Наджаков: „Методът на леене с газово противоналягане е третата голяма българска технология, след киселото мляко и фотоелектретното състояние на вещество (без което биха били немислими фотокопирните машини, телевизионните екрани без вакуумна труба, рентгеновите дозиметри и правенето на снимки от космически спътници)”, които прославиха България пред света. Директорът Арсов умело се прикрива с чужди заслуги....
Работил съм 37 години в този институт на БАН по основна секретна проблематика от неговото създаване.(от 1967). Секретността бе снета след 1994-95 г. В резултат на този научен стаж имам защитена на секретен специализиран научен съвет дисертация за научната степен „Кандидат на техническите науки” (сега доктор), с препоръка на специализирания научния съвет да разработя и представя дисертация за научната степен „доктор на техническите науки” Още тогава се очертаваше разкривашото се направление в научната област. Имам над 120 научни доклади и статии, публикувани в сборници на научни конференции у нас и в чужбина, включително и в международни или национални с международни участия, както и публикации в някои наши и чужди научни списания; Турция, Гърция, Румъния, Украйна, Македония, Сърбия, Хърватска, Словения, Босна и Херцеговина, Франция, Португалия, Великобритания, Китай, Индия и др. с много добри отзиви. Много от трудовете ми са публикувани без да присъствам на конференциите, както са изискванията. Целта е била да правя икономии от средства за работа и изследвания. Имам признати 15 патента и изобретения, ръководство на 30 дипломанта от ВУЗ, защитили с много високи оценки, документирани награди за научна дейност от външни организации и институции, внедрявания и друга научна и приложна продукция. Имам две монографии, написани на базата на собствени научни изследвания, с над 15 положителни писмени отзива и мнения. Едната монография-основната (Б.В.Колев.Нови комплексно легирани сплави на желязовъглетодна основа” изд.БПС, София 2001 и 2003г) - отразява прекия ми научен труд представен преди това като дисертация, която по документирани официални писмени становища, мнения и рецензии на водеши и утвърдени в областта учени и специалисти разкрива направление в научната област и бе наградена от Научно техническия съюз по машиностроене в по линия на конкурса „инженер на годината”. Както е записано при номинацията от научното дружество в което членувам; ”В нашата действителност са редки случаите за формиране на направление в науката” . В друга рецензия е записано, че са разкрити „златни жили” и т.н. Бе оформена Дисертация и подвързана, представена съгласно всички изисквания на закона за научните степени и звания за научната степен ’’Доктор на техническите науки”.с всички необходими документи; за собствени трудове и декларции на съавтори, научно производствена, внедрителска и педагогическа и др. научна дейност. Тази дисертация, на практика включва цялата ми научна дейност и публикации от 36-37 годишна изследователска дейност относно добиване и изследване на нови слави по методите „Балевски-Димов”. По безсрамен и недостоен начин за човек, гражданин на Република България и учен, този директор, т.е „ръководител” е тичал до НТС-по машиностроене да пречи за нoминацията за награда. Поискали му да напише рецензия. (Аз лично не знам той някога някъде на някого да е писал рецензия). Не успя в този пъклен план, но бях пенсиниран на 63 годишна възраст точно на рожденния ми ден от него, като младши научен сътрудник и то в годината, в която бях номиниран за наградата ”Акад.А.Балевски”. А бях и в процедура за защита на тази дисертация за научната степен дтн (доктор на техничесите науки), която публикувах и като монографичен труд. Той опорочи процедурата с редица срамни неправомерни действия с безпрецедентни маниполации и в нарушение на член 20 от закона за научните степени и звания, съгласно който в срок от 1 месец трябва да се вземе решение с протокол (да се представи дисертацията за официална защита). Протака повече от 15 месеца вътрешната защита,. внесе нови правила, несъществуващи в закона за научните степени и звания, изгодни за него, заради положителните писмени рецензии, а може би и заради личния му провал в областта, която би трябвало пряко да работи, с цел да протака и изпълни пъкления си план. Никакъв официален протокол не ми бе даден от официалното решение (и до днес), въпреки няколкократните ми официални писмени молби и жалби. Манипулации, които умее добре; подвеждане на по-висши институции, привличане на клакьори (вътрешни от института, както и външни на които плаща), които да го подкрепят.. Не по-малко срамни, неправомерни действия и гавра предприе и по материалите включени към втората ми монография ”Матреиалознание и Глобални проблеми”, изд. БПС, София 2003 с много приноси и насоченост по фундаменталните основи на екологичните проблеми. Материали по тази монография изпратени официално до оргокомитета на първата международна конференция ”Леене и екология” бяха одобрени на конкурсна основа от оргкомитета в Истанбул. Не бях допуснат. Изжани бяха от него недоумяващи методи на гавра, по най-долен начин, типично по Янкоарсовски. Пречеше и спираше мои доклади и участия в научни кнференции. Въпреки всичко, може нескромно да прозвучи, но от българските доклади по металолеене само моите са публикувани в сборника на конференцията в Истанбул.. Бил е проявен оправдан интерес от присъстващите, което е единствената ми утеха от неговите гаври..Това бе методът на управление на този ”ръководител”, хитро използвал „демокрацията”, и „автономността” скрито от кого ли не, манипулирайки кого ли не, както надолу, така и нагоре, с какви ли не средства, необезпокояван от никого ...Много от методите са му не само срамни, неправомерни, но няма и на кого да се поиска съдействие и оказване на помощ.! Никой не обръща внимание! Под прикритието на автономността, какво ли не може да се върши!?
Продължават да ме канят на научни конференции у нас и в чужбина с доклади. Ако на някои конференции у нас мога да си позволя да присъствам, то в чужбина е изключено по финансови причини....
Това са само една нищожна част от неговите ”патенти” за тормоз, пречки, гавра, обиди и пилатпонтиско измиване на ръце, подвеждайки други институции, за да заличава удовлетворените си страсти. А съм му предлагал да стане рецензент на дисертационния труд. Преодолявайки много трудности, мъки, обиди и огорчения, издадох двете монографии, не за научни степени и звания, а за да предоставя на обществото резултатите от 36-37 годишни изследвания, за които са харчени средства, и са получили признание не у нас, а в чужбина... Иначе, в противен случай, всичко натрупано щеше да влезе в гроба, заедно с мен.(нещо, което се случва с не малко научни работници). А ми разби и групата, съкрати ми наличните бройки. Оставайки сам, пак намерих начин да работя по 12-15 часа в денонощието, търсейки и спонсори от вън, студенти-дипломанти от ВУЗ, заводи и фирми и т.н.. Чл.кор.проф.Иван Димов искаше да ми даде 20 души за разработване на новите сплави изобретения и патенти. Успя да ми даде 2-3-ма и почина. Никаква приемственост. И това се отнся не само за мен.
На тази възраст, с моя 37 годишен научен стаж в БАН, категорично се убедих и разбрах, че по този начин не може да се прави истинска и сериозна наука у нас. Лесно се прави наука от властни и раболепни кариеристи, бламиращи с разни мними достижения, с използван чужд труд.. Но това е до определено време. Истинските учени по света са обръщали внимание и са оценявали и оценяват трудове на други лица, изказвали са и изказват мнение с обикновена лична кореспонденция, нещо което у нас е мираж и е в основата на голяма част от не малкото проблеми в българската наука и морал, пречещи за нейното нормално развитие и просперитет. За жалост у нас на практика няма такава институция и това се прикрива по какъв ли не начин, чрез прехвърляне на топката и с какви ли не други средства. Явно има и заинтересовани от това, което създава най-много пречки във всички сфери на материалния, социален и духовен живот. Едва ли с такива средства, отразени и в не малко мои молби и жалби, с безгрижие и безхаберие може да се очаква добро бъдеще и просперитет на наука, народ и държава!?.
Поставеният проблем не се отнася само за моя случай. Подобни случаи се срещат не малко в българските научни институти. Проблемът е принципен. Докато някои ги пенсионират в деня, в който навършват 63 г, то от групата на „нашите” се задържат на работа хора, доста след навършване на 68-70-75 г. години. Задържат ги повече като „клакъори” и подържници на некоректни и мнителни административни ръководители, отколкото като продуктивни и полезни изследователи. Това обикновено са научни работници, отишли в научните институти на почивна станция, без необходима настройка за сериозна и всеотдайна научна работа, без продукция и постижения, но умеещи да влизат под кожата на „ръководители” от типа на чистите администратори. Атестирането е напълно формално, а получаването на научни звания се определя еднолично от ръководителя, който в повечето от случаите е чист администратор и формален учен „ръководител” с научни степени и звания.
Както е известно до „нежната революция” и все още, научните степени и звания се даваха и дават предимно за развитие във вертикална посока, т.е за административни и ръководни длъжности. Не е тайна, че това стана причина за появата на редица негативни явления; като например спиране и задържане в научното развитие на много всеотдайни и продуктивни научни работници, не малка част от които биват пенсионирани, без да бъдат хабилитирани, т.е без да получат звания доцент (професор), съответно старши научен сътрудник II и I степен, въпреки че имат необходимата научна и приложна продукция и постижения – s признание в чужбина. Затова понастоящем се получи криза от към висши кадри, особено на инженерно технически. А сега има предложение да се дават звания доцент и професор до 30-35 годишна възраст. С други думи липсваше и липсва хоризонтално развитие на кадрите, така както е в много страни по света (където в даден отдел или катедра може да има няколко професори(ст.н. c I ст., няколко доценти(ст.н.c II ст и след тях много асистенти или сътрудници). До научните степени и звания често се домогват с раболепие, посредствени кариеристи, които заемат ръководни научни дъжности и вместо да помагат, да подхранват с нови и оригинали идеи, пречат на ония, които се трудят всеотдайно и дават добра научна продукция със съответни постижения. Създават се групи и групички, делящи се на „наши” и „ други, (не наши). Покойният председател на Българската академия на науките акад. Ангел Балевски често със загриженост обичаше да казва; ”Когато някой у нас се опита да направи и напише нещо по сериозно в науката, все ще се намери друг злонамерен, който да обедини около себе си група от завистливи подръжници с цел да го спре, смачка и унищожи”. Актуално звучащи думи, които определят прикрити ракови заболявания в науката; злоба, завист, пречки, клевети, омъскаряване, удари под кръста, манипулации....В горепосоченото интервю на вестник „Монитор” се съобщaва друга подобна методика на разпра с ония, които вместо да бъдат поощрявани, биват смазвани, цитирайки думите на покойния Виктор Пасков ”всеки у нас, който се опита да се изправи, бива посечен до чорапите”. Основателно възниква сериозният въпрос, кой и как ще се опита да се изправи при такава децентрализация и автономност, така че да получи помощ, съдейстwие, подкрепа, справедливо признание, развитие или решение на подобни действия, описани по-горе, без да бъде посечен до чорапите!? Автономията е добра основа за създаване на авторитарност, за възникване на групи и групички Най-малкото търсещият правата си ще бъде омъскарен с измити по Пилатпонтииски ръце и съответни на това решения!
Известно е, че документираните, т.е публикуваните научни резултати и постижения от миналото, остават в съкровищницата на науката, но не всички получават справедлива и необходима за простосмъртните оценка и морално признание приживе. Често пъти по рафтовете на библиотеките остават забравени, натрупани с прах значими научни достижения. От това губят не само авторите, но и отговорните институции, държавата, Обществото...
Всеотдайните и работливите са напълно беззащитни и безпомощни, а в болшинството от случаите, имено те са носителите на творчеството. Това го знаят хитрите водачи на тези групи и групички и някои „ръководители”, които много умело и хитро с раболепие и подвеждане прикриват своите срамни и неправомерни действия пред по горните и отговорни „контролни органи” и институции.. къде пряко, къде със свои представители в съответните органи, къде с връзки и с какви ли не други средства.. Научният морал и етика, злобата и завистта са пуснали такива големи и страшни корени и пипала като охтопод, че се смачкват и ликвидират не само отделни научни работници, техните идеи и творчество, но действуват пагубно и на науката, бият върху авторитета на ЦУ-БАН, МОН, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ и НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, респ. върху този на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Много са проблемите в стопанската, социалната и други области, но не по-малко са те и в областта на науката, която заедно с културта е лицето и душата на страната пред света. Необходимо е да се създаде нова законова база /напълно независима институция/ за обективна оценка на дейността на научните кадри, особено на такива с предварителни отзиви за съществени приноси или разкриване на направление в дадена област, с признание и в чужбина. Научният ръководител, както треньора на спортиста, би трябвало да бъде заинтересован от постиженията на своя подчинен или възпитаник, да се радва за неговите успехи, да го стимулира и да страда при евентуални неудачи на ония, които се себеотдават на науката, а не да изпитва завист и злоба, израз на които са горепосочените методи. Подобно на треньора, научният ръководител да получава признание и развитие, но и лесно да бъде отстраняаван, ако не подготвя добри специалисти, както лесно е намерено решение в спорта.. Тогава чистите администратори и експлоататори на чужд интелктуален труд ще се скрият или ще се изчистят. Ще се скрият и техните клакьори и нагаждачи. С цел обективност в оценките, при нужда е редно научните трудове да се представят за рецензии, мнения, становища и предложения и в чужбина, с помоща на неутралния орган.. Прекрасни условия за това създава Глобализацията и членството ни в Европейския съюз. Хората в дадена научна област се познават, знаят и трудовете си, кой какво аботи и публикува.. Колкото и тъжно да е в нашата страна, на базата на общия фон, на автономността, обвързаността между научните и други институции, структурата, организацията и ръководството на научната дейност се създават условия и възможности за силово влияние, манипулиране и въздействие върху институциите, кадрите и рецензентите. Автономността на научните институти създава условия за неконтролируеми авторитарни действия, като онаследени остатъци от миналото. Това създава условия за срамни удари под кръста, за погазване на научния морал и етика и става причина за насаждане на страх, заплахи или поръчкови пречки, умело и хитро прикривани с подвеждане и раболепие пред по-висшите инстанции. Ако в политиката и бизнеса се правят поръчкови физически убийства, то моралните, научни и духовни поръчкови “убийства” в науката и културата са не по-малко опасни. Реално у нас липсва институция, която да помага на заинтересованите и всеотдайните в работата кадри, да ги защитава. Липсва справедливост, обективна оценка и подходящо признание на труда на обикновените научни работници, които на практика са напълно безпомощни и са основните носители на научните достижения. Нещо по-точно у нас, в някои научни институти е невъзможно да се търси справедливост свързана с работата, с оценка на научния труд и резултати, с признание и стимул, нежъзможно е да се да се устои на срамните пречки, на безконтролната завист и злоба, стимулирана от някои ”ръководители”. (Основателен е въпросът, как неясния със своите функции нов орган ще контролира подобни умело прикривани действия под прикритие на автономността?)
Актуални остават горепосочените предупредителни многократно повтаряни от акад. А. Балевски думи.. .Жал ми е за БАН, респ. за Института по металознание, който се ориентира към решаване на заводско занаятчийски проблеми като ТПК, вместо да се занимава с разработването на фундаментални проблеми за каквито беше създаден през 1968 г. като институт от БАН. Занимават се с чисто производствена печелбарска дейност за лични цели, по отдавно остаряли технологии използвани от индустриалните фирми. Нима такова е предназначението на академичните институти!?. Очаквах и разчитах на БАН, че ще подходи в духа на научните традиции на предшественициге ни от далечното и близко минало. Имено за това винаги съм смятал и почитал БАН, като храм на науката и научния морал, на отговорността и загрижеността към научните кадри, към техния труд и развитие. За 37-38 г. стаж /в ИМ/ видях нещо, което е неприсъщо за какъвто и да е храм. Изразява се надежда, че новото ръководство на БАН ще промени много закостеняли във времето действия вредни не само за отделните хора, но и за авторитета и престижа на БАН и държавата. Досега бе невъзможно нещата да се оправят и да се търси справедливо решение на подобни проблеми с молби и жалби до каквато и да било институция. А това би могло да стане със създаването на напълно независим орган, които да бъде подчинен пряко на Президента или на Министър Председателя.или ако щете пркко на съответен орган от Европейския съюз. Досега нито МОН, нито ВАК, нито ЦУ на БАН обръщаха сериозно внимание на такива проблеми. До този орган би трябвало да имат достъп всички творци в страната. Целта е да се извършват обективни оценки, които да бъдат от полза, както на науката, на авторите, така и на фирми, заинтересовани организации и в крайна сметка ще съдействат за престижа, авторитета и развитието на науката и на държавата. Те ще бъдат от полза и за ефектно изпълнение на Оперативната работна програма от Европейските фондове ”Конкурентноспособност на Българската икономика” за периода 2007-2013 г., а и в по далечно бъдеще.

Забележка; Части от този текст са публикувани в статия на Богомил Колев, вестник "Дневник" бр.225/19 ноември 2007, стр.18, под заглавие на български "Инженерните кадри застрашително намаляват" и на английски език под заглавие "Engineering Staff Shortfall Looms Large"цитирай и във вестникТруд" от 21 март 2009г под заглавие" Посредствеността в БАН пак победи"

с уважение д-р инж. Богомил Великов Колев

цитирай
3. kkabakciev - Благодаря много на първите двама изказали се!
20.10.2009 22:39
Още не съм прочел двете съобщения, а те и без това са твърде дълги.
Ще го направя, и тогава на свой ред евентуално ще мога да коментирам.
Моля да бъда извинен за закъснението, с което излизат двата коментара. Причината е във въведената от мен модерация. За съжаление срещат се злонамерени хора, които при липса на модерация вкарват в блоговете т.нар. спам - безсмислени и вулгарни и пр. "съобщения".
И дума не може да става да осъществявам някаква цензура! Всичко пуснато в този блог, което е смислено и отговаря на вече всеизвестните и всепризнати критерии за етика в Интернет, ще бъде публикувано, дори да е неприятно лично за мен.

Красимир Кабакчиев
цитирай
4. анонимен - Относно проблемите на на уката и на БАН
21.10.2009 13:30
Ужаеми г-н Кабакчиев,
С интерес прочетох вашата статия "БАН СИ ОСТАВА БАСТИОН НА НОМЕНКЛАТУРАТА". Присъединявайки се към Вашите убедителни и аргументирани анализи и констатации, аз показах в коментари и някои мои виждания в първите два коментара. Доколкото разбирам вие имате и други материали в категорията " Наука". Явн0 и двамата сме така да се каже 'в кухнята" на проблемите на БАН. Ако желаете дас се запознаете с моите други сайтове ще ви ги подоча тук; www.bogomil.blog.bg, ( той е в категория " наука". Има много материали да се вкарват в този блог); www:istoriabogomil.blog.bg
www.metalowed.blog.bg ;
www.bg.netlog.bg.com/b-v_kolev
Мисля даоткривам нов блог в категория " наука"

с уважение д-р инж. Богомил В. Колеф
цитирай
5. анонимен - Безкрайно очевидно е
01.12.2009 21:53
Безкрайното няма нито граници, нито форма.
То е ментален обект съществуващ извън реалността.

Безкрайното е любима фраза в устата на всеки празнодумец!
цитирай
6. kkabakciev - А, не е
01.12.2009 22:28
Безкрайността не е "ментален обект съществуващ извън реалността".
Безкрайността я има дори на Земята, не само във Вселената.
Ако човек тръгне по права линия по Земята, няма да може да достигне до никъде, защото ще се върне до същата точка - и ще продължи отново. И така до безкрай.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kkabakciev
Категория: Технологии
Прочетен: 126077
Постинги: 56
Коментари: 42
Гласове: 68
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031