Този мой фейлетон беше публикуван в Интернет преди доста време, годината беше 2008 или 2009, а по определени технически причини днес той е недостъпен или труднодостъпен. Поради непреходната му стойност - израз, който преди минути видях употребен в Интернет сайта ClubZ.bg по отношение на ценни журналистически материали, реших да го публикувам и тук, с оглед запазването му за бъдещите поколения :-))) Сериозно, мисля, че ще ви хареса. Благодаря предварително за вниманието към него!

Както е известно, в края на 2006 г. светът загуби цели двама от неколцината останали свои диктатори. В самия край на годината завърши земния си път един от най-кръвожадните в историята – Саддам, който беше обесен. Малко преди това, на 66-годишна възраст, взела, че спряла сърдечната дейност на пожизнения президент на Туркменистан Ниязов, известен още като Туркменбаши, т.е. "баща на всички туркменистанци".

Бият на очи множество паралели между Туркменбаши и висшия номенклатурен деятел Юхновски, руснак и председател от 12 години на Българската академия на науките. На базата само на този факт лицето Юхновски може с пълно основание да бъде наречено Банбаши.

Ето част от забележителните постижения на Туркменбаши, сравнени с подобни на Банбаши.

Забележителната "управленска кариера" на Туркменбаши, завършила с неотдавнашното спиране на сърдечната му дейност, започва през 1985 г., когато е избран за ръководител на Комунистическата партия на бившата съветската република. Тя минава през всички възможни фази и форми на диктаторство, като Туркменбаши повече от две десетилетия е едноличен управник на тази държава с племенно население.

Паралелът с "управленската кариера" на Банбаши е позитивен. Банбаши също става високопоставен управник през комунизма. Преломната 1989 г. го заварва като заместник-председател на БАН. Изумителното е, че всеизвестен факт като този днес се прикрива! Налице е книга, издадена в БАН, в която обстоятелството е отразено. В библиотеката на БАН обаче до тази книга няма достъп! Както изглежда, тя е иззета! Между 1989 г. и 1996 г. Банбаши е лишен от жадуваната власт. През 1996 г. обаче се докопва до нея отново – и не я пуска и до днес. Осъществяваното от него управление може да се характеризира като еднолично, от диктаторско-цензорски тип!

Измежду интелектуалните подвизи на Туркменбаши е този, че написал книга за духовността на туркменския народ, озаглавена "Рухнама". Издадена през 2001 година, тя незабавно започва да се изучава като задължителна дисциплина във всички училища и университети.

Паралелът е негативен. Както се оказва напоследък, Банбаши не е публикувал дори и една монография. Ако го беше сторил, обстоятелството щеше да се прибави към легендите, разпространявани от управата на БАН, какъв велик учен е Банбаши. Според тези легенди Банбаши е особено велик, защото... участва в комитет, имащ нещо общо с Нобеловия. Подробните наукометрични данни, изнасяни многократно в средствата за масова информация обаче не потвърждават версиите за Банбаши като "велик учен".

Туркменбаши учредил празник в чест на мускусната диня (роднина на обикновената диня) и наредил всеки туркменистанец да участва в него. Паралелът е позитивен. Банбаши всяка година издава заповеди за провеждане на така наречените "Отворени врати на БАН", в които са задължени активно да участват всички учени. В изпълнение на заповедта например така наречените учени-лексикографи от така наречения Институт за български език излагат на показ произведението си "Речник на българския език", едно изключително некачествено от лексикографска гледна точка съчинение, гъмжащо от комунистически дефиниции, в което се леят реки комунистически словоблудства, цитати на Георги Димитров, Тодор Живков и останалата плеяда комунистически "величия". Вж. за подробности статията "Речниците - капризи или идеологически потребности":
http://kkabakciev.blog.bg/technology/2009/10/22/rechnicite-kaprizi-ili-ideologicheski-potrebnosti.420427

Туркменбаши искал да опази пингвините. За тази цел издал заповед за строеж на зоопарк за пингвини в пустинята Каракум, където температурите достигат +40 градуса. Туркменбаши наредил в зоопарка да живеят именно пингвини, поради застрашеността им от изчезване.

Паралелът е пълен. За да не бъдат застрашени от изчезване
комунистическите номенклатурчици в БАН, автори на безумни съчинения в подкрепа на варварската идеология, с похабените от тях хиляди тонове мастило и хартия за грандиозни "идеологически" словоблудства, Банбаши прави така, че в БАН да не се провеждат адекватни атестирания и дори изобщо да не се провеждат атестирания, особено в институтите от хуманитарната област. А под патронажа на Банбаши особено ценните комунистически кадри биват издигани за член-кореспонденти и академици. Така например за академик е провъзгласено лицето Валентин Станков, изумило лингвистичната общност с прозрението, че в българския език има неопределителен член! Прозрението е осъществено в сътрудничество със съпругата му, в уводна статия в списание "Български език" – на което другарят беше главен редактор. В качеството си на главен редактор и заедно със съпатрийците си на прага на 21 век другарят провежда политическа цензура! Отхвърлена е статия, в която се описват сталинските словоблудства на "големи български езиковеди" през 50-те г. в списание "Български език". Случаят е описан в пресата.* (Вж.
бележка под съобщението.)

Туркменбаши се разпоредил човешкият живот да се разделя на 12-годишни цикли: старостта да започва на 85 г., възрастта на мъдростта на 73 г., а възрастта на вдъхновението между 61 и 73 години, т.е. възрастта на Туркменбаши при въвеждането на акта.

Паралелът е частичен, но показателен. С особена почит от страна на Банбаши се ползват старците в БАН – комунистическите, но и някои други (вж. по-долу), на които се осигуряват добре платени длъжности дотогава, докато започнат... да облекчават физиологични нужди на работното си място. Следва да се отчете, обаче, че в това отношение Банбаши всъщност стриктно следва закона – който в пълно противоречие с Конституцията позволява на комунистически номенклатурни деятели, каквито са повечето от академиците и член-кореспондентите, да получават привилегии, непостижими за други български простосмъртни.

Туркменбаши закрил балета, операта, цирка, Националния ансамбъл за народни танци и Интернет в Туркменистан. "Не разбирам балета. За какво е нужен той? Не бива да се възпитават туркмените в любов към балета, защото той не е в кръвта им", заявява Туркменбаши.

Паралелът е частичен. Банбаши не закрива цели звена в БАН, макар че това би следвало да се направи спрямо така наречените хуманитарни институти (а впоследствие те да се открият с променени структури и човешки ресурси). Руснакът Банбаши обаче много последователно и успешно "закрива" противниците на управлението си, в съответствие със сталинския девиз "нет человека, нет проблемы". По устни разпореждания на Банбаши в БАН се извършват политически уволнения – на несъгласните с режима му. Имена на уволнени по тези причини: Янков (уволнен за критика на управлението на БАН, два пъти, веднъж и през комунизма), Канев (директор на институт при БАН, обявен за "вреден за науката" преди да бъде уволнен, днес професор в САЩ) Гарелкова (за критика на управлението на БАН), Йорданова (за инициатива за създаване на Институт по европеистика при БАН и за критика на управлението на БАН), Иванов (за критика на управлението на БАН), Кабакчиев (за критика на управлението на БАН). Паралелът е частичен още и затова, защото не е известно Банбаши лично да е закривал Интернет в БАН. Известен е обаче случай, при който достъп до конкретен Интернет сайт, а именно tech.groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems/, бива разрешаван на учени от един институт при БАН от името на неговия директор само след писмено посочване от страна на учените на името и паролата им за достъп! Случаят е повече от уникален и заслужава да бъде проучен обстойно!

Туркменбаши обявява за невалидни всички дипломи от чужди университети.

Паралелът е позитивен. Банбаши и обкръжението му ненавиждат международното признание на повечето от работещите в БАН учени и правят всичко възможно за прогонването им – в чужбина или просто от БАН. Изключително драстичен пример за ненавиждане на международното признание е един така наричащ се институт в БАН, а именно Институтът за български език, в който е издаден ведомствен административен акт, съгласно с който публикациите в чужбина нямат по-висока стойност от тези в България. По думите на "учените" в този "институт", това е, защото той е "център на световната българистика".

Обяснение за несведующите по този пункт. Твърдение от рода на това, един институт за български език да е център на световната българистика, е сродно на това, един институт по пингвинистика да е център на световната пингвинистика, без в този институт да се познава и признава таксономията на биологичните видове! Относно така наричащия се Институт за български език, в който и до днес се организират тържества в памет на сталинисти, вж. по-подробно:
http://kkabakciev.blog.bg/technology/2009/10/20/takova-beshe-i-e-vremeto.419066
http://kkabakciev.blog.bg/technology/2010/01/20/za-lustraciia-i-radikalna-promiana-v-ban.476489

В прослава на Туркменбаши приживе в Туркменистан са издигнати негови многобройни паметници, включително един в цял ръст, от чисто злато. И ако подобно постижение днес е трудно да се осъществи в страна член на Европейския съюз, следва да се обърне внимание на обстоятелството, че на Туркменбаши са кръстени още градове, летище и метеорит.

Паралелът е позитивен, макар и частичен. Налице са и възможности за наваксване на изоставането – тъй като на името на Банбаши засега е кръстен само метеорит! Тук заслужава да се спомене, че един от кръстилите метеорита на името на Банбаши – лице в дълбока пенсионна възраст, вечно развяващо на ревера си значка на СДС – преди няколко години беше назначено да управлява звено в БАН. На измислена синекурна длъжност, на която не само изобщо няма какво да се прави, но, дори да имаше, въпросният кръстник пак нямаше да може да го прави. Защото не само не притежава каквато и да било квалификация за длъжността, но дори няма и каквото и да било понятие от дейността на звеното. За сметка на това лицето добре уплътняваше работното време – с разпивки и разкази за голямото си "седесарство", включващо топли връзки с Банбаши. Описаното е факт отпреди години. Но не би било за учудване, ако продължава и понастоящем.

След като Туркменбаши умрял, според туркменските закони трябвало президентът да бъде наследен от председателя на Народното събрание. Възникнал обаче много сериозен проблем! Защото и този пост бил... заеман от Туркменбаши!

Паралелът е почти пълен. След като вече се е разпореждал като управник в БАН общо близо две десетилетия, а в нарушение на всички норми за заемане на административни постове в цивилизования свят вече трети мандат е узурпирал поста председател на БАН, Банбаши е, както напоследък се разбира от пресата, готвен да бъде издигнат за "пожизнен почетен председател на БАН"! Или, с други думи, в ход е подготовка за вечен баща на миналото, настоящето и бъдещето на една българска организация да бъде обявен един... руснак!

Всички хора са смъртни. Но в духовния мир на отделни индивиди много надълбоко е вкоренен нагонът на всяка цена да умрат "високопочитани". И те се борят със зъби и нокти за задоволяването му. Тъй като българското общество все пак не е чак толкова изостанало, в случая това желание вероятно няма да се реализира, независимо от всевъзможните титли, с които Банбаши се е окичил, и тепърва ще се окичва (по-точно – ще го окичват неговите сподвижници). Въпросът е: доколко параметрите на борбата за удовлетворяване на такъв нагон не е в даден конкретен случай израз на особена медицинска симптоматика?

Думата имат специалистите!

Красимир Кабакчиев, д.ф.н.

* Бележка. Става дума за материал, който след това е разширен и публикуван под заглавие "Такова беше, и е, времето":
http://kkabakciev.blog.bg/technology/2009/10/20/takova-beshe-i-e-vremeto.419066