Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2009 08:42 - Кой уронва престижа на БАН в епохата на чалгата?
Автор: kkabakciev Категория: Технологии   
Прочетен: 1525 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.10.2009 09:32



КОЙ УРОНВА ПРЕСТИЖА НА БАН

В ЕПОХАТА НА ЧАЛГАТА?

Ст.н.с. д-р Любима Йорданова


Статията е разпространена от Агенция “Балкан” и публикувана във вестник “Делник”, 18 октомври 2000 г.

 

          Едно от най-големите международни научни издателства в света – Kluwer Academic Publishers със седалища в холандския гр. Дордрехт, в Бостън и в Лондон, публикува наскоро книгата на българския лингвист Красимир Кабакчиев “Aspect in English: acommon-senseview of the interplay between verbal and nominal referents” (“Видът в английския език: анализ от гледище на “здравия разум” на взаимодействието между вербалните и номиналните компоненти”).

          Излязло в поредица + 75 studies in Linguistics and Philosophy (от близо 700 поредици за всички области на науката), това изследване е безспорен успех за българския учен. Този текст обаче имаше незавидна предистория в България и доказва, че българинът често трудно може да преуспее в родината си.

          В посттоталитарните времена излязоха наяве неподозирани страни от манталитета и душевната природа на българина. От най-дълбоките недра на злото, глупостта и пошлостта изплуваха продажничеството, парвенюшката ненаситност, арогантността, простотията, тесните чела в скъпи лимузини, чалгата. От друга страна, всеки ден чуваме за български програмисти, математици, лекари, музиканти, спортисти и пр., които преуспяват по света и помагат за прогреса му.

          Нима не може българинът поне да надскочи тясната килия на самосъжалението, както наскоро се изрази президентът Петър Стоянов? За илюстрация бих искала да разкажа поучителната история за работата именно на Красимир Кабакчиев, който е мой колега от Института за български език при БАН. Кабакчиев е англицист и доктор на филологическите науки. Аз обаче ще го наричам само по име, защото той не обича титлите. Едва ли е правилно да се каже, че в България академичните титли са девалвирани. От половин век насам всъщност те нямат никаква стойност.

          Малко предистория. През 1989 г. Кабакчиев участва дейно в създаването на КТ “Подкрепа”, която по-късно напусна, и на СДС. През пролетта на 1989 г. в Института за български език той единствен се противопостави на етническата политика на Тодор Живков и на публичното заклеймяване на поета Петър Манолов. През октомври 1989 г. беше преводач на първата пресконференция на “Подкрепа”, през декември – на първата пресконференция на СДС, през февруари 1990 г. – на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър в разговорите му със СДС.

          През 1992 г. Кабакчиев написа и издаде книгата “Перипетии на надеждата” – може би първият и един от все още малкото мемоарнопублицистични трудове за политическите събития в България през 1989 г. и 1990 г.

          Същата година Кабакчиев върна във ВАК дипломата си за кандидат на науките в знак на протест срещу комунистическата некадърност, която – по собствените му думи – “управляваше и продължава да управлява научната дейност в България”. Озлобени до крайност от този безпрецедентен акт, през 1997 г. на публичната защита на докторската му дисертация “Видът в английския език” комунистите го обвиниха, че искал да се облагодетелства и че е пробутал старата си, кандидатска дисертация.

          Доминираният от комунистите Специализиран съвет по езикознание при ВАК в продължение на две години не назначаваше рецензенти на докторската дисертация на Кабакчиев. През 1996 г. обаче Кралското научно дружество на Единбург, Великобритания, бе оценило качествата на разработката и направи автора й свой “учен-изследовател”. Освен това го покани в Единбургския университет, за да подготви английско издание на труда.

          Това не впечатли особено академичните чорбаджии. През 1997 г. след завръщането на Кабакчиев от Единбург и четиригодишно злоумишлено забавяне на процедурата за защита Специализираният съвет по езикознание организира “разгром” над въпросната дисертация. “Видът в английския език” получи 15 отрицателни, 5 бели и 1 положителна бюлетини.

          Вместо да изпадне в стрес като всяка средностатистическа личност у нас, Кабакчиев в типичния си стил заяви, че подобен резултат в контекста на българската “академичност” е за него чест и гордост. Когато в края на 1998 г. други 16 членове на уж декомунизирания Специализиран съвет по езикознание гласуваха нов отрицателен вот на дисертацията му, Кабакчиев подмина събитието с усмивка. И не сбърка, защото през 1998 и 1999 г. Комисията по езикознание (и други науки) при ВАК и Президиума на ВАК дадоха категорична положителна оценка на труда му и му присъдиха степента “доктор на науките”. Комунистите, разбира се, заявиха, че това било награда за заслугите му към СДС.

          След отпечатването на книгата в Kluwer едва ли има смисъл да се обсъждат критериите за публикуване на монография в международно издателство от подобен ранг. Събитието е забележително заради друго. Ако Кабакчиев, който е и англицист, и българист, и работи в един институт за български език, беше написал книга за българския език и я беше обнародвал в Kluwer или друго подобно издателство, това щеше да бъде значителен, но все пак нормален успех, защото в края на краищата българският език би трябвало да се познава най-добре именно от българите.

          В случая обаче Кабакчиев не е написал книга за българския език, макар че този език присъства в нея. Красимир Кабакчиев, един българин, изучил се в условията на комунистическа образователна система и чиито родители нито са били комунисти, нито са били изпращани от Партията като дипломати в англоезична страна, един българин с име от славянско-турски произход, което трудно се транскрибира и още по-трудно произнася на английски, е написал книга за английския език. И тя, въпреки категоричния негативен вот на 36 други българи, наричащи се езиковеди, е публикувана от едно от най-престижните научни издателства в света!

          Няма да се спирам на съдържанието на солидния том. Не само защото не съм специалист по аспектология – една специфична лингвистична област, а и защото трудът ще бъде оценен по достйнство там, където трябва – не тук, а в международната лингвистична общност, от компетентни и добронамерени учени без комунистически инстинкти. По-скоро искам да кажа защо тази поучителна история има и доста иронични страни.

          Първо, цената на книгата е 154 щ.д. без ДДС. Т.е., както самият автор споделя, ако той изчерпи няколкото полагащи му се авторски бройки, със заплатата си в БАН би трябвало да работи два месеца и да не се храни, за да може да купи един екземпляр от собствената си книга. Същото, разбира се, важи и за почти всички други учени в страната ни, които биха се заинтересували от труда му. Съвсем не е сигурно, че дори и най-големите библиотеки у нас биха отделили посочената сума за една книга. Възниква въпросът как изобщо е възможно днес да се прави наука в България?

          Второ, Кабакчиев е притежател на най-високата научна степен в България и работи в БАН. Не мислете обаче, че е академик. Академици са Благовест Сендов и Илчо Димитров. Не е и член-кореспондент. Член-кореспонденти са Александър Лилов и Любен Беров. Всички тези звания всъщност не са длъжности, а специални титли за осигуряване на привилегии. Кабакчиев не е и професор. Професори са марксисти като Драгомир Драганов и Николай Василев. Не е и доцент. Доценти са модерните социалисти Румен Гечев и Александър Томов. Не е и начуен сътрудник първа степен. Не знам дали има марксисти и модерни социалисти, които да са само научни сътрудници първа степен.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kkabakciev
Категория: Технологии
Прочетен: 633402
Постинги: 262
Коментари: 428
Гласове: 503
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031